IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Краткосрочните заблуди и дългосрочната агония са само част от ефектите, които носи печатането на пари

09:05 | 23.11.12 г. 59
Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Материалът е публикуван първоначално в страницата на Brain Workshop Institute. Автор: Владимир Сиркаров

В отговор на икономическите проблеми, започнали в края на 2007 г. и възпламенили се година по-късно, Федералният резерв, паралелно с Английската централна банка, стартираха програми за количествени улеснения (quantitative easing- QE). Една от целите беше възстановяване на потребителските разходи и икономическия растеж.

Европейската централна банка също не остана назад в "печатането" на хартийки, раздувайки балансите си до стряскащи размери. Кои са приликите и разликите, целите и резултатите между количествените програми в САЩ и Европа, ще разгледам в следващите редове. Нека се върнем няколко години назад в историята ...

Първото QE, анонсирано след избухването на финансовото цунами в края на 2008 г., стартира през март 2009 г. То представляваше пакет от 300 млрд. долара покупки на държавни облигации. Покупките бяха комбинирани с покриването на 175 млрд. долара дълг на ипотечните „мохикани” Fannie Mae и Freddie Mac. Прибавяме и 1,25 трлн. долара в така наречените ипотечни облигации (mortgage-backed securities). Фед финишира операцията през октомври 2009 г.

Втората серия количествени улеснения (QE2) беше анонсирана от Бен Бернанке през ноември 2010 г. Тя включваше покупки на дългосрочни държавни облигации на стойност 600 млрд. долара до края на второто тримесечие на 2011 г. Тази операция се осъществи под мотото „Не на дефлацията”, визирайки примера с Япония през 90-те. Парадоксално е, че се споменава Япония, защото тя е показателна за това как подобни монетарни интервенции могат да доведат само и единствено до едно „загубено десетилетие”. Странно е да вървиш по такава ос, но хорската глупост е безмерна.

Идва ред на третата серия количествени улеснения на Фед от 13 септември тази година, QE3 (може да я наречем и четвърта, ако прибавим и Operation Twist). Стартираха се месечни интервенции в рамките до 40 млрд. долара в отворената програма за закупуване на ипотечни облигации (MBS) и продължаване на политиката на нулеви лихви поне до средата на 2015 г.

Забележете, че това е безпрецедентна подкрепа, която позволява на ФЕД да прави огромни месечни облекчения на жилищния ипотечен пазар – без максимално определена сума и без краен срок. Това на пръв поглед води до понижаване на риска, но само привидно. Следователно се катализира огромен по размер морален риск в цялата система.

Връщайки поглед назад в годините, ясно ще забележим подкопаването на основните устои на монетарната политика. Обикновено в период на рецесия централните банки опитват да подпомогнат възстановяването на кредитирането, a с това икономическата активност, по косвен начин. Това се постига с манипулиранието на основния лихвен процент.

За голямо съжаление на централните банкери този инструмент просто отказа да работи или по-скоро показа, че фундаменталните икономически дисбаланси не могат да се оздравят с монетарни „шпагати”. Даже напротив, по този начин се налива масло в горящия огън.

Логично, централните банкери предприеха другата алтернатива, или директната намеса.

Именно това е фундаментът на количествените улеснения. Фед започва да изкупува активи, най-често това са правителствени облигации, с пари, създадени буквално от нищото. Това се извършва на открития пазар, където основните участници са институционалните инвеститори (банки, пенсионни фондове, застрахователни дружества).

Те получават „чисто нов” ресурс, който могат да използват за нови инвестиции, с което повишават паричното предлагане. Това е опростен модел, който обаче е доста сходен с реалността. Няма да навлизам в спецификите на паричното предлагане, защото се изисква сериозно задълбочаване и излизане от рамките на текущата тема.

Последна актуализация: 07:03 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

35
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Ефектът на банковия мултипликатор е в пъти по-силен от номиналното увеличение на паричната база, но именно помпането на базата е бомба със закъснител - при бъдещо отвързване на мултипликатора. Просто, трябва да се върнем към почти всички кризи в последните две столетия и повече и ще видим, че почти всяка криза е причинена от кредитна експанзия и балонизиране на конкретен сектор. Как може да отъждествиш реалните спестявания с новонапечатаните пари от ЦБ - това е безумно твърдение. Именно в думите се крие голямата разлика. Реалните спестявания се изработени и спестени капитали, които търсят най-добрата алтернатива, докато новонапечатаните пари са крайно манипулирани от правителството и насочвани в най-неефективните и балонизирани сектори.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
34
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
...на заем, но без да носи риск. Ако носи риск вече е друг разговор.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
За лихвите - не виждам как ще помогне нулевата лихва на отиването ни на Бахамите?! Точно защото няма безплатен обяд нулевата лихва е справедлива - ако някой иска да извади нещо повече от парите си, защо САМ не ги вложи и управлява, а ги дава на заем?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
И след като не е важно откъде идват парите можем да заключим, че (в чисто технически аспект) спестяванията не са важни като необходим ресурс за кредитиране. Важни са само спестителите като носители на качества и ценности, които са им помогнали да спестят тези пари. Но в ситуация, в която много хора по един или друг начин са се сдобили с пари, управлението на които надхвърля нивото им на компетентност, то тази връзка (този носител на ценности) се губи и така вече няма значение дали някой е спестил тези пари или те са напечатани.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо"-------------Не са, но ефектът е един и същ - увеличаване на паричната маса. А важен е ефектът. И затова казах, че няма значение как е увеличена паричната маса - чрез "печатане" на пари или чрез банковия милтипликатор - ефектът е един и същ.Относно стабилността, която спестяванията (уж) предоставят - е каква стабилност предоставят като сам казваш, че в днешния глобален свят банковия мултипликатор е неконтролируем?! Значи пак стигаме до там, че е все едно от къде ще се "изсипят" парите на някой пазар - от спестявания или от ЦБ. И следователно важното е не откъде идват, а как се употребяват (влагат).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Именно лихвите са важният, фундаменталният стълб в стабилното кредитиране. "за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай" - ето това е ефективният механизъм. Що се отнася до ЦБ - точно нулевата лихва показва грешката в самия конструкт на системата, защото нулеви лихви означава само едно - има проблем и то голям, защото безплатен обяд няма ... и това се вижда днес. Ако можеше да съществува кредитиране на нулеви лихви животът щеше да е прекалено лесен и да си пишем от Бахамите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Твоят аргумент за миналото и настоящето, за мен, е напълно погрешен. Бъдещият поглед зависи и това е съвсем логично от миналото. Просто раздели субектите - тези които са спестявали имат ресурса да дадат кредит на тези, които имат бъдещи идеи, но нямат финансиране. Честно казано, от къде мислиш, че идва кредитът днес - тай винаги идва от различен вид спестявания от различни групи икономически актьори. Засъжаление, по време на война или тежка криза кейнсианските рецепти са на почит (въпреки, че Кейнс е много грешно или целенасочено грешно интерпретиран в определени ситуации) и тук е проблемът в парите създадени от нищото. Именно там се крие и твоето притеснение за невъзможността за коректното управление на паричната маса.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Много си прав, че е остаряло схващане - и това е тъжната истина. Подобно схващане е остаряло, защото популизмът и политическата реторика не възприема подобни концепции. Тя води до стабилност и много трудна манипулация на паричната система. Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо - Това че има зависимост между state money и bank money не означава, че са едно и също нещо. "управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо" - Аз бих добавил, в днешния глобализиран свят - невъзможно. Точно поради тази причина паричната база трябва да е стабилна, защото тя е бомбата със закъснител ако банковия мултипликатор се ускори. Опитите на една шепа хора да управляват bank money е несвойствено и както виждаме в реалността - невъзможно. И точно поради тези причини кредитът трябва да зависи от спестяванията, ако искаме стабилна парична система - но, пак казвам, това не е желано от именно тази шепа хора, за които споменах ..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
А ако намесим и лихвите става по-сложно - за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай. Докато кредитът от централните банки може да бъде отпускан и при нулеви лихви и така натискът за постигане на растеж би бил (значително) по-нисък.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Защото кредитът е функция на спестяванията."--------------Това е остаряло схващане (поне от няколко века насам), но все още много хора (всъщност - повечето) не го осъзнават. Дали парите са напечатани (от централните банки) или са мултиплицирани от банковия мултипликатор е напълно едно и също (с разликата, че управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо). В този смисъл, кредитът не зависи (а в крайния теоретичен вариант няма и нужда да зависи) от спестяванията. Защото спестяванията са резултат от миналото, а кредитът е "поглед" към бъдещето и понеже няма пряка връзка между това, което е било и това, което може да бъде, затова и (теоретично поне) няма нужда кредитът да зависи от спестяванията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още