Качествената теория на парите и дълговата криза в Европа

Кратката историческа препратка бе нужна, за да се покаже колко е важно да се разгледа структурата на паричната база на ЕЦБ и най-вече нейното съществено изменение от началото на 2009 г., от когато качеството на активите в баланса на институцията се влоши съществено.

Може да се върнем и още по-назад във времето, а именно към втората половина на 2007 г., и да видим тенденцията на замяната на основните операции по рефинансиране с двуседмичен матуритет на осезаемо по-дългосрочните рефинансиращи операции с тримесечен матуритет. Може да се добави и продажбата на цели 42 тона злато на 30 ноември, което също има влошаващ ефект върху ликвидността на банката. На 30 юни 2008 г. евросистемата отново продава този път около 30 тона злато.

Може би най-негативната тенденция беше при непрозрачните позициите "ценни книжа" и "други активи", които непрекъснато се увеличаваха. Според икономиста Филип Багус, изследването на този процес ще ни отведе до извода, че дори и без да се променя паричната база и паричното предлагане като цяло е възможно влошаване на качеството на дадена валута.

Забележете, че от юни 2007 г. до септември 2008 г. балансът на ЕЦБ се увеличава с 21,4%, а само за месец, между 22 септември до 27 октомври 2008 г., той се покачва с една трета. Това разширяване на баланса при активите доведе до паралелното увеличение и на свежите банкови резерви по балансовите пасиви. Малко след това, в периода между 2008 и 2012 г. банките в еврозоната съществено увеличиха покупките на правителствен дълг, в различна степен в различните страни.

Увеличаването на кеша и баланса на европейската централна банка бяха причинени в голяма степен от тригодишните дългосрочни рефинансиращи операции (LTROs), след като част от банките влезли в този механизъм редепозираха взетите средства обратно в ЕЦБ. В края на януари 2013 г. започна обратната тенденция – спад на кеша и на балансовото число на ЕЦБ. Причината се криеше в затварянето на част от LTRO операциите.