IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Трябва ли да плащаме 472 млн. на БДЖ за влакове призраци?

Железопътната компания се е превърнала в черна дупка за парите на данъкоплатците, пише в свой анализ Стоян Панчев от ЕКИП

09:08 | 18.01.15 г. 17
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Трябва ли да плащаме 472 млн. на БДЖ за влакове призраци?

Темата за държавните железници е любима политическа дъвка от самото начало на прехода. Особено предвид факта, че железопътната компания, като едно класическо държавно предприятие, в своята бавна смърт се е превърнала в черна дупка за парите на данъкоплатците, посочва в свой анализ Стоян Панчев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Само годишната държавна субсидия за превоз на пътници с намалени билети възлиза на 180 млн. лв. като изчисления показват, че цели 68% от пътническите разходи на холдинга се покриват от държавния бюджет – не от пътници, плащащи собственото си пътуване.

Всъщност, сметката е още по-голяма, защото държавата субсидира не само голяма част от билетите, но също така и строежа и поддръжката на железопътната инфраструктура. Ако добавим и това перо, общата сума, която ще извадим от джоба си за БДЖ през 2015 г., възлиза на 472 млн. лв.

Точно заради субсидията от 180 млн. лв. се вдигна и настоящият шум около държавното предприятие. Според плана за 2015 г., 40 млн. лв. от тези средства ще бъдат пренасочени за изплащане на дълговете на холдинга, които в момента възлизат на 560 млн. лв. Макар и това да не представлява истинска реформа – за такава можем да говорим при една пълна приватизация на компанията – стъпката е разумна, защото едновременно намалява дълговото бреме и затваря/намалява капацитета на между 38 и 90 от най-губещите линии в страната. Това е нелоша идея, тъй като въпреки огромните субсидии БДЖ продължава да е на загуба – 3,8 млн. лв. през 2014 г., а прогнозата за тази година е за минус цели 45 млн. лв.

А защо се трупат тези сериозни загуби можем да видим ясно от информацията, идваща директно от БДЖ. В част от определените за затваряне линии се запълва едва 7% от капацитета, а някои композиции с по 7000 места возят средно по 316 пътници дневно.  Конкретни примери са „пътническият влак от Стара Загора за Сливен в 4:25 ч., който отчита 4% ефективност и в този час вози средно 12 души. Също от Стара Загора към Горна Оряховица с влака в 19:05 ч. пътуват средно 16 души (6% ефективност). Този от Горна Оряховица за Бяла в 20:02 ч. пък е с 2% запълване на местата в мотрисите – средно 7 пътници.”

Самият премиер Борисов заяви, че гледайки влаковете в Банкя, забелязва как в тях непрекъснато има само около 10-15 души. Видно е, че БДЖ заема хиляди служители, огромно количество електричество и часове труд, за да се разхождат празни композиции из страната.

Всъщност защо някой изобщо би искал да се вози в тези влакове? Собствената статистика на БДЖ показва, че за 2013 г. (последният период, за който разполагаме с данни) цели 58% от международните влакове и 34% от бързите влакове със задължителна резервация правят закъснения от до 60 минути до крайната си гара, а 15% от международните регистрират закъснения по-големи от един час. За състоянието на много от мотрисите или жп гарите, в които се случват закъсненията, няма нужда ползваме статистика. Всеки от нас ги е виждал или най-малкото е зъзнал на Централна гара, за да изчака роднина или приятел от провинцията.

Защитниците на субсидирания от данъкоплатците мастодонт изтъкват важността на жп транспорта за пътниците – един вид, ако няма БДЖ, движението в страната спира. В това отношение данни на НСИ показват, че само 6,67% от националния транспортен пазар на превозни пътници се пада на жп транспорта. Нещо повече – субсидираната компания не превъзхожда особено много частния автобусен транспорт като цени на услугата. Например, билетът за влак по маршрута София – Своге е 2,30 лв., докато за автобус е 2,50 лв. – разлика от 20 ст. При превози на дълги разстояния имаме дори по-евтини автобусни превози – линията София – Плевен струва 13,50 лв. с влак, но 12,00 лв. с автобус.

Като погледнем данните за реалното състояние на транспорта в България, виждаме една по-различна картина от това, което ни разказват синдикалистите и депутатите от БСП. Големите нуждаещи се от държавната субсидия не са толкова хората в Габрово и другите райони с влакове призраци. Истинските бенефициенти са специалните интереси и лобитата, които извличат влияние и власт от съществуването полу-живото БДЖ.

Защото какво ще правят синдикатите без хилядите работници в БДЖ, които да манипулират? Какво ще правят местните кметове и феодали без възможността да страхуват избирателите, че ще останат без транспорт? Какво ще правят всички по веригата, чакащи да приберат своя дял от субсидията – от големите директори, до крадците на нафта по гарите?

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:11 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

4
rate up comment 12 rate down comment 2
ivanrog
преди 9 години
И изобщо е абсурдно да се правят каквито и да е било промени във всяко едно направление без ясни и дълготрайни анализи, които да доведат до консенсус по дадена тема, а не както е сега, всеки който дойде на власт започва от нулата, без да надгражда. Последния пример са пенсиите, където още не направени промените, те се променят! Същото представлява и тази статия, изкарани данни от контекста.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 13 rate down comment 6
ivanrog
преди 9 години
Статията е леко подвеждаща. Първо, да пътническите превози се дотират, но тяхната функция е преди всичко социална и то не само в България, а в почти целия свят. Второто е смесването на БДЖ и НКЖИ и метрото, защото "дотацията" за инфраструктурата се дава за НКЖИ и метро, като е горе долу по равно за двете, а сумата за НКЖИ е същата като за пътищата. Трето, не малка част от задълженията на БДЖ са точно към НКЖИ, на база таксите, които дължи.Принципно БДЖ при правилно управление има бъдеще, но за това трябва да се спре да се правят политически упражнения върху нея и да се започне истинска и дългосрочна реформа, която ясно да покаже, къде и какво трябва да се случи, а това трябва да е съвместно между НКЖИ, БДЖ, държавата и съседните ни държави, за да се вижда къде и как ще се движи товарния поток. Няма нужда от ЖП връзка към Румъния, ако не смятат да я подобряват те, нали? Едва след един задълбочен анализ на тази база, може да се водят някакви разговори за бъдещото на железниците.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 17 rate down comment 1
fortiss
преди 9 години
Превозите на зърно до пристанищата са много актуални през последните години. Защо БДЖ почти не участва в този бизнес, а той никак н е емалък?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 26 rate down comment 5
bgMan
преди 9 години
Абсолютни глупости!Щом не могат да се оправят с източването на БДЖ или да приватизират, или да закриват!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още