Глобалната трансформация на стоковите пазари в условия на вирусна рецесия

Прекъсване на веригите на доставка

Прекъсването на веригите на доставка на храни може да доведе до проблеми с продоволствената сигурност, което от своя страна може да доведе до презапасяване от страна на потребителите. Това от своя страна създава предпоставки за  покачване на цените на потребителско ниво, докато в същото време обилните реколти, като например тези на зърнените култури, могат да доведат до по-ниски цени на производителите.

Прекъсвания в селскостопанското стоково производство

За селското стопанство, предстоящият вегетационен сезон може да бъде повлиян от недостига на налични суровини в резултат на мерките срещу вируса. Работната сила, налична за производство на стоки, може да бъде съкратена, ако огромният брой хора в сектора станат обект на ограничения за движение, включително през граница. Това създава голямо безпокойство за селскостопанското производство, особено в развитите икономики, където има голяма зависимост от работниците мигранти.

2

Неблагоприятно въздействие на политическите мерки

Търговските ограничения биха могли да засегнат и пазарите за хранителни стоки, например, ако страните износители на храни ограничат износа или ако затварянето на границите засяга търговията със стоки. По време на хранителната криза през 2007-08 г., една трета от страните приеха търговски ограничения, повишавайки глобалните цени на храните. Приблизително 45% от увеличението на световните цени на ориза и почти 30% от увеличението на световните цени на пшеница през този период се дължи на подобни политики. Понастоящем световните пазари на хранителни стоки са значително по-малко уязвими, отколкото през 2007-08 г., като съотношението между производство и запас на ключови хранителни стоки е почти рекордно високо, а цените необичайно стабилни. Независимо от това, политическите действия на отделни големи държави все още биха могли да дестабилизират пазарите.

Петролните пазари

Въздействието на COVID-19 е най-тежко по отношение на петролните пазари. Цените на суровия петрол се понижиха с две трети от 20 януари, когато беше регистриран първият случаи на предаване на вируса от човек на човек. Пазарът на петрол беше засегнат от безпрецедентна комбинация от шоковете на слабото търсене и прекомерните доставки. Извънредните правителствени мерки и глобалната рецесия съвпаднаха с разпадането на споразумението за ограничаване на петролното производство в рамките на пакта ОПЕК+, което доведе до възпламеняване на ценова война между Саудитска Арабия и Русия.

По-слабо търсене

Смущенията в транспорта и икономическия спад отслабиха търсенето. В същото време цените на петрола бяха повлияни и от срива и прераждането на споразуменията за производство сред членовете на ОПЕК+. Разпадането на споразумението в началото на март изостри продължаващия спад на цените на петрола.

Въпреки че потенциалното увеличение на предлагането, произтичащо от края на ограниченията на производството (около 2-3 милиона барела на ден), беше малко в сравнение с очаквания спад на търсенето, това все пак влоши очакванията за хронично пазарно свръхпредлагане.

В средата на април ОПЕК и другите големи петролни производители, като САЩ и Канада, постигна съгласие за исторически големи съкращения на производството в размер на 9,7 млн. барела на ден. Това обаче не успя да подкрепи цените, предвид несигурността на търсенето и притесненията, че обявените съкращения на доставките ще бъдат недостатъчни.