Глобалната трансформация на стоковите пазари в условия на вирусна рецесия

Продоволствена сигурност

Глобалните пазари на хранителни стоки продължават да се радват на стабилни доставки на фона на последните добри реколти, особено при царевицата и пшеницата. При основните хранителни стоки съотношението между запасите и употребата остава високо според историческите стандарти. Независимо от това, скорошните съобщения за търговски ограничения от някои ключови износители, както и „излишните“ покупки от някои вносители, увеличиха опасенията относно продоволствената сигурност. Ако подобни опасения станат широко разпространени, може да се стигне до ситуация на презапасяване. Страните с ниски доходи са по-уязвими от хранителната несигурност, тъй като храните представляват по-голяма част от потреблението им, отколкото в развитите страни, особено сред най-бедните домакинства.

3

Прекъсвания на веригите на доставка

Прекъсването на веригите на доставка вече засегна експортния сектор на развиващите се икономики, особено за бързоразвалящите се продукти като цветя, плодове и зеленчуци. Например след прекъсвания на пътуванията от Източна Африка до Европа, износът на свежи цветя от Кения спадна близо 80 на сто. Доставките на пазарите в Западна Европа, включително Великобритания, Нидерландия и Германия, паднаха от 60 на 15 тона на ден.

Производството също беше повлияно от прекъсването при ключовите ресурси. Например, ниската наличност на пестициди вече се отразява на усилията за защита на културите и вероятно ще намали добивите по-късно през годината. Липсата на пестициди също възпрепятства усилията за овладяване на щетите от вредители. Наличието на работна ръка за селскостопанските вериги на доставка все се превръща в проблем, особено за силно трудоемките сектори като производството на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти.

Заключение

Избухването на COVID-19 доведе до голям шок за стоковите пазари в момент, когато перспективите вече бяха помрачени. Комбинацията от големите сътресения от търсенето и предлагането, възникващи едновременно, е безпрецедентна. Настоящата пандемия се отличава особено ярко с бързината и мащаба на спада както при цените на петрола, така и на търсенето на петрол в резултат на внезапното спиране на производствената активност.

Въздействието на COVID-19 върху стоковите пазари може да се задържи за продължителен период от време. В краткосрочен план, задълбочаващото се икономическо свиване може допълнително да намали търсенето на промишлени стоки, което ще доведе до допълнителни спадове на цените. Удължените мерки за ограничаване на пандемията могат допълнително да засегнат веригите на доставка, потенциално застрашаващи продоволствената сигурност за най-уязвимите групи.

Силно зависимите от стоковите пазари развиващи се икономики, по-специално износителите на петрол, са сред най-уязвимите от COVID-19 страни. В допълнение към човешките жертви и глобалния икономически спад, тези страни се сблъскват със значително по-ниски приходи от износ. Въпреки това, по-ниските цени на петрола предоставят на властите в тези държави възможност да премахнат енергийните субсидии, освобождавайки фискалното пространство, което би могло да помогне за справяне с предизвикателствата на по-ниските приходи и разходите за здравеопазване, произтичащи от пандемията.

В дългосрочен план промените в поведението могат да доведат до изместване на източниците на търсене на стоки, както географски, така и отраслово. Преминаването към дистанционна работа може да намали пътуванията и търсенето на петрол, докато намаляването на глобалните вериги на стойност може да доведе до трайно преструктуриране на веригите на доставка и свързаното с тях търсене на стоки.