"Зелените" коли от 2035 г. се очертават да са кошмар за кипърското председателство на ЕС

Председателят на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 1 януари 2026 г. Кипър – страна без автомобилен сектор, ще разполага с шест месеца, за да договори сделка за спасяването на една от най-големите индустрии на блока, без да се накърняват климатичните му цели.

Ключът ще бъде в управлението на сблъсъка между Франция и Германия относно автомобилите и климата, пише Politico.

Очертава се доста ожесточена битка, след като Европейската комисия (ЕК) представи своя автомобилен пакет на 16 декември. Брюксел забраната за двигатели с вътрешно горене от 2035 г. и представи нов регламент, който има за цел да определи национални цели за корпоративните автопаркове с нулеви емисии – превозни средства, притежавани или наети от компании за бизнес цели.

Първото предложение на Комисията предизвика буря от реакции. Германия и дясноцентристката Европейска народна партия обявиха победа, а леви групи заявиха, че отмяната отваря още по-широко вратата за китайските пазарни лидери.

Комисарят по въпросите на климата Вопке Хьокстра коментира, че изпълнителната власт е уверена, че предложението за 2035 г. ще остане относително непроменено в междуинституционалните преговори на ЕС. Оформянето на окончателната позиция на националните правителства в тези преговори ще бъде в ръцете на Кипър, когато страната поеме шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС на 1 януари.

Берлин ще настоява за по-нататъшно облекчаване на строгото законодателство, а Париж заявява, че разрешаването на продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г. е непредвиден проблем. Ето защо на кипърските политици изобщо няма да им е лесно.

Кипър обещава да бъде честен посредник. „Кипърското председателство има за цел да договори текстове, които подкрепят възможно най-много държави членки“, коментира говорител на председателството.

Потенциалът за конфликт е огромен, защото залозите са много големи.

Отговорен за 9% от брутния вътрешен продукт на блока, автомобилният сектор и неговите доставчици надолу по веригата са критичен икономически стълб за ЕС. Индустрията се препъва заради насрещни ветрове: търговска война със САЩ, стагниращи продажби в Европа и силна конкуренция от страна на китайски производители.

Вълната от съкращения в автомобилния сектор и силното му лоби оказват натиск върху Комисията да бъде по-снизходителна по отношение на целите за емисиите при преразглеждането на законодателството. Облекченията обаче противоречат на климатичните цели на ЕС.

Блокът се стреми да намали емисиите парникови газове от транспорта с 90% до 2050 г. Това е ключов елемент за изпълнението на целта за климатична неутралност до средата на века.

Преговорите преди три години по първоначалното законодателство, което предвижда забрана на двигателите с вътрешно горене от 2035 г., също противопоставиха Франция и Германия. Останалите членки на ЕС заеха страна според собствените си индустриални приоритети.

Берлин и централноевропейските държави са твърдо против забраната. Коалиция от държави, сред които и България, призовават Комисията да включи plug-in хибридите, алтернативните горива и още някои изключения в реформите.

Междувременно Париж и неговите съюзници, ориентирани към околната среда, искат по-строги действия по отношение на изменението на климата.

Когато забраната за двигатели с вътрешно горене беше приета през 2023 г., Кипър гласува в нейна подкрепа. Берлин никога не е бил голям фен на законодателството, но в крайна сметка неохотно го подписа.

Политиката около въпроса се промени драстично през последните три години. Законодателството за климата вече не е на мода и се превръща в предпочитана цел на десни и популистки партии, които оказват натиск върху водещите политици да облекчат или отменят мерките.

Германският канцлер Фридрих Мерц води кампания за пълна отмяна на забраната на двигателите с вътрешно горене от 2035 г. Коалицията му между дясноцентристките Християндемократи и лявоцентристката Социалдемократическа партия му попречи да заеме тази позиция в Брюксел.

През ноември коалицията договори предложение, което би позволило производството на хибриди и нещо, което Мерц определи като „високоефективен двигател с вътрешно горене“. По-късно Берлин поясни, че такъв двигател е, ами, такъв, който „е високоефективен“.

Франция също променя позицията си в подкрепа на климата под натиска от вътрешни сили, които се съпротивляват на забраната на двигателите с вътрешно горене от 2035 г.

През октомври Франция и Испания представиха предложение, което би дало на автомобилните производители гъвкавост по отношение на целта за 2035 г., стига да отговарят на местните изисквания. Предвижда се и включване на квоти „Произведено в Европа“ за корпоративните автопаркове.

Италия настоява за изключение за биогорива, които да захранват двигатели с вътрешно горене. Критиците на тази мярка посочват, че те са твърде скъпи за производство в голям мащаб и че не са толкова екологични, колкото се твърди.

Споровете поставят Кипър и неговите дипломати, за които автомобилната индустрия не е ключов въпрос, в центъра на политическите битки.