Имаме ли нужда наистина от автономни коли?

Без съмнение напълно автономните автомобили все повече се доближават до реалността. Ако правителствата и технологичните компании не предприемат сериозни мерки за опазване на хората по улиците обаче, те могат да се окажат изправени пред социални катаклизми от огромен мащаб, пише за Euractiv журналистът Джонатан Горнал. 

Сегашният темп на навлизане на тази технология в живота на обикновените граждани се случва само 15 години, след като американското министерство на отбраната предложи 1 млн. долара на всеки, който успее да създаде автономно превозно средство, способно да прекоси 240-километровата пустиня Мохаве.

Успешният завършек на изпитанието през 2005 г. въвлече света в надпревара за „монетизиране“ на въпросната технология.

Новината, че Обединеното кралство ще разхлаби своите затегнати регулации относно автономните коли, позволявайки публичното им тестване, е поредният сигнал, че златната треска без водачи зад воланите не може да бъде спряна.

В очевидно отчаяното си желание да „заздрави“ позицията на Великобритания като световен лидер при автономната технология, правителството ще трябва да подкрепи изпитанията по обществените пътища.

Традиционните производители на автомобили, които се страхуват да бъдат задминати от своите конкуренти, също започват да се нагаждат към новите тенденции.

През август 2018 г. Агенцията за пътищата и транспорта на Дубай обеща да осигури лидерството на страната в областта на автономните коли. Тя очерта едно бъдеще, в което всяка четвърта кола по улиците в Дубай ще бъде автономна до 2030 г.

Миналата година фондът на японската корпорация SoftBank Vision, поддържан от Саудитска Арабия, инвестира 2,25 млрд. долара в звеното за автономни технологии към General Motors.

Накратко – единствените, които все още остават извън този процес са... хората.

Автомобилите и тежкотоварните превозни средства със самостоятелно управление очевидно имат потенциала да ограничат значително вредните емисии, отделяни от транспортния сектор.

Може би трябва да се пренебрегнат и някои фатални инциденти с подобна технология, като се има предвид, че хората са шокиращо лоши шофьори.

Проблемът е, че не се търси консенсус относно необходимостта и желанието за налагане на тази технология.

Кой я изисква и защо?

Ако вие сте пътник в кола, която удря пешеходец или друга кола, кой ще носи отговорността за този инцидент? Вие или корпоративният собственик?

Кой ще бъде наказан?

А какво ще се случи с милионите хора, които ще изгубят своята работа заради автономния транспорт? С какво ще преживяват те?

И най-неотложният въпрос – дали изобщо някой ще ви попита дали искате да сте част от този обществен експеримент, преди да се озовете в съседна лента до автономна кола, докато карате детето си на училище?

Все едно фармацевтична компания да предлага пробни медикаменти на хора, без да ги е информирала предварително за съответните последици.

Но явно правителствата не обръщат внимание на тази гледна точка.

За промишлеността има един по-фундаментален въпрос. Ще се откажем ли доброволно от сегашните си коли за сметка на новата технология?

Проучване, направено в САЩ, показва, че 75% от анкетираните изпитват страх от подобен развой.

Автомобилната индустрия е прекарала по-голямата част от изминалия век в обмисляне на концепцията, че притежанието на личен автомобил е крайният израз на свободата на личността.

И сега трябва да забравим това и да седнем на задната седалка?

Имайки предвид сравнително скорошното технологично развитие в транспортния сектор, личният автомобил – конят/камилата на нашето време – играе ролята на едно символично завръщане към времето, когато сме били относително свободни и сме можели да изберем къде да отидем и как да живеем.

Това генетично програмиране, експлоатирано от безброй рекламни кампании, остава вътре в хората.

Как тогава бихме реагирали, когато технологичните лидери, визионерите, подпомогнати от правителствата, се опитват да отнемат тази свобода?

В САЩ автономните превозни средства вече се ставали обект на физически атаки от страна на хора, които твърдят, че никой не ги е питал дали искат да се експериментира с тази технология по улиците.

В епоха, в която всяко ново нещо води до печалба, е лесно компании като Google и Tesla да бъдат харесвани, а властите да определят като „луди“ онези, които поставят под въпрос необуздания стремеж към технологична промяна.