Властите в Амстердам започват реконструкция за 2 млрд. евро

Било дъждовна априлска вечер, когато Марлиес Пинкстербьоер, дизайнер на бижута от Амстердам, се стъписала от силен грохот. „Все едно се беше отчупило парче от сграда. Истинска лудост“, разказва тя пред New York Times.

Било твърде тъмно, за да види какво се е случило, но когато разтворила завесите на следващата сутрин, видяла, че улицата от другата страна на канала е отцепена. Появила се голяма дупка, а стар уличен стълб до нея паднал.Ако беше станало през деня, „някой като нищо щеше да падне вътре“, казва Пинкстербьоер.

Тогава започнала да се тревожи за къщата до канала от 17-и век, в която живее. „Дали някой ден и тя ще рухне“, пита се тя донякъде на шега, застанала до един от старите зидове, които опасват каналите в квартала ѝ Грьоенбургвал – един от най-старите в Амстердам.

Опасността определено не е преувеличена. Амстердам, с красивите му канали, по протежението на които са наредени живописни сгради от 17-и и 18-и век, бавно се руши. 

Дупки се появяват по малките му улички, а близо половината от 1700-те му моста са разнебитени и се нуждаят от ремонт, така че трамваите често трябва да преминават по тях с много бавна скорост. Тече огромен проект за заздравяването на каналните стени, заради който градът е заприличал на гигантска строителна площадка.

Основният проблем е състоянието на стените. Около 200 км от тях са толкова порутени, че има опасност да рухнат в каналите, потенциално повличайки сгради и хора със себе си.

Подобно на голяма част от Нидерландия Амстердам се намира под морското равнище. Изграден върху мочурище и силно разширен през 17-и век, градът се простира върху милиони трупи, които служат за основи. Кралският дворец, например, е изграден върху 13 659 трупи. Буквално всичко в центъра на Амстердам се крепи на тях.

Може би изненадващо трупите все още са в относително добро състояние, но са създадени за различна епоха.

„По онова време те са създадени, за да издържат тежестта на коне и каляски, а не на 40-тонни камиони с цимент и друга тежка техника“, казва Егберт де Вриес, член на градския съвет, отговарящ за огромния проект по възстановяването на града. Тъй като модерният живот променя града, много къщи са укрепени с цимент и бетон, но подпорите на улиците и каналните стени са пропуснати.

Много от дървените трупи са се изместили, пропукали или паднали под натиска, водейки до хлътването или пропукването на мостовете и стените покрай каналите. След това водата нахлува в пукнатините, като причинява образуването на дупки.

Към това се прибавя целият трафик, който преминава през каналите от 17-и век, покрай които няколко века по-рано Рембранд е ходил до работилницата си, а Спиноза е обсъждал религията. Преди пандемията каналите гъмжаха с туристически корабчета, които правеха остри завои, рушащи още повече основите.

Нещо трябвало да се направи и то скоро. „Ако продължавахме така, това щеше да ни отведе направо до катастрофа“, казва Де Вриес.

Реконструкцията ще отнеме най-малко 20 години и ще струва 2 млрд. евро, а може би и повече, изчисляват експерти. „Цифрите са големи и работата трябва да се върши в много оживени, гъсто населени райони. Хората живеят и работят тук, а обичайно имаме и много туристи“, казва Де Вриес.

В центъра на града в момента се ремонтират 15 моста. Някои са затворени, включително Булебак, който е изключително важна част от инфраструктурата на града.

Инженери опитват да предотвратят рухването на каналните стени, с които е свързан мостът, като в същото време предпазят мрежата от електрически и интернет кабели, телефонни линии и други услуги, които използват моста.

Но мнозина виждат предимно негативите от работата. По протежението на най-красивите канали в града се режат исторически дървета, за да се намали натискът върху каналните стени. Стоманени ламарини заздравяват стените, за които се смята, че има непосредствена заплаха от рухване. Водолази и техници с управлявани от разстояние подводни камери търсят най-тежките пукнатини.

„Общината можеше да се заеме с тази работа по-рано“, казва фотографът Кадир ван Лохуйцен, който живее в едно от 2500-те жилища-лодки в Амстердам. „Вместо това харчат всичките си пари за новата линия на метрото“, допълва той. Линията, която ще свързва северната и южната част на града, е дълга около 11 км и струва над 3 млрд. евро, а за изграждането ѝ бяха необходими 15 години.

Ван Лохуйцен и още 24-ма собственици на лодки в района му са били уведомени неотдавна, че трябва да се преместят временно от местата, където лодките им стоят на котва от десетилетия, за да бъдат поправени каналните стени.

Де Вриес признава, че през идните години Амстердам ще изглежда различно от обичайния си вид на пощенските картички. Но е категоричен, че туристите трябва да продължат да го посещават. „Приканваме всички да дойдат и да видят какво правим. Искаме посетителите да разберат, че такъв великолепен град се нуждае от поддръжка“, казва той.