Спорен закон за трафичните данни мина през Бундестага

След дългогодишни спорове и въпреки шумните протести на опозицията и организации за защита на личните данни Бундестагът прие повторното въвеждане на Закона за съхранение на лични трафични данни. Левицата, Зелените, Пиратската партия, либералите и интернет активисти считат, че проектът е противоконституционен и непропорционален. Няколко политици и организации вече обявиха, че ще предприемат съдебни действия срещу закона, предава DPA.

Доставчиците на далекосъобщителни услуги ще са задължени да пазят в продължение на два месеца и половина IP адреси на компютри и данни за свързването при телефонните разговори. Данните за местонахождение при мобилните разговори ще трябва да се съхраняват четири седмици, а данни за трафика на електронната поща няма да се пазят.

Властите могат да използват тези данни само при наказателното преследване при определени тежки престъпления - като например формирането на терористични групи, убийства или сексуално насилие. Изискването на информацията трябва да бъде позволено от съдия. Не могат да бъдат използвани данни, отнасящи се до професионална тайна, например при дейността на адвокати, лекари, депутати и журналисти.

Телекомуникационните компании трябва да спазват при съхранението строги мерки за безопасност, да използват сървъри в Германия и да изтриват данните, след като минат четирите или десетте седмици. В противен случай ги грозят глоби. Предвижда се и схема за предотвратяване на търговията с  откраднати данни. След три години подходът при съхранението на данните трябва да бъде оценен.

Министърът на правосъдието Хайко Маас в продължение на месеци се противопоставяше на връщането към този Закон за запазване на данните и едва след настояване на лидера на партията си и икономически министър Зигмар Габриел представи проекта за нов регламент. Сега Маас го защити като пропорционален и правно обоснован. За разлика от предишното законодателство сега щяло да се съхраняват по-малко данни, ще се задържат за по-кратък период, както и ще има и високи бариери за достъп. 

Законодателството за трафичните данни е много спорно. През 2014 г. Европейският съд отмени европейските директиви с мотива, че те нарушават общи човешки права. В Германия от години нямаше такъв закон. Федералният конституционен съд постанови германските закони за противоконституционни още през 2010 г. След това тогавашното коалиционно правителство не успя да прокара нов вариант. 

В България следенето в интернет и по телефона мина на облекчен режим, след като в края на март депутатите промениха по спешност на две четения Закона за електронните съобщения по настояване на Конституционния съд. Той поиска отмяна на регламента, който навремето предизвика брожения в обществото, в мобилните оператори, а и сред интернет доставчиците. Текстовете, които регламентираха следенето на комуникацията в нета и по телефона, бяха приети през 2010 г. Тогава те следваха европейска директива за запазване на трафични данни на гражданите на ЕС с цел използването им при евентуално разследване на тежки престъпления. След време обаче Европейският съд в Люксембург отмени директивата.  

С новите текстове депутатите решиха, че службите вече ще имат 6-месечен, а не 12-месечен достъп до трафичните данни, от които става ясно кой с кого кога е разговарял в мрежата и по телефона. Освен това достъпът вече ще се дава само при подозрения за извършени тежки престъпления.  Отпада възможността за следене на данните при разследване на всички видове престъпления и с цел издирване на лица, както беше до момента.