По думите й решаването на правни казуси при работата от вкъщи не е заложено достатъчно адекватно в българското законодателство.
"Новите форми на заетост предизвикват все по-голям интерес сред работещите и изследователите. Ние се занимаваме с тази тема през последното десетилетие и тенденциите бяха налице и преди Covid", поясни тя.
Специалистът по социална медицина потвърди, че по време на пандемията се разбра, че като социални индивиди имаме нужда от общуване, да се виждаме с колеги, а срещите ни да не са само виртуални. Мария Титопулу е убедена, че така запазваме менталното си здраве.
По думите ѝ нашето законодателство и сега предвижда единствено работа от разстояние, но не и хибридния модел на работа. "Какво правихме тези две години – не знам", риторично попита тя.
Титопулу обясни, че изследванията преди Covid между 2016-2018 година показват, че новите форми на работа се налагат все повече в практиката, докато законодателството изостава. „Анализирахме работата от разстояние, гъвкавият работен ден, споделянето на работа - т.е. един служител да може да работи за серия от компании, удълженото работно време и всички останали форми на работа, които така или иначе се налагаха в практиката", даде пример тя с проведено преди 10 години сравнително проучване на българското законодателство.
Според Титопулу целта на изследването е била да покаже общественото здраве при работа – законодателство и практики в съпоставка със световната и европейската практика.
"След толкова години, в които живеем в нова реалност, ние не сме възприели новите форми на заетост. Те са възприети от практиката, но не са базирани на една адекватна нормативна уредба, която да дава свобода, и на работещи, и на работодатели, да се концентрират върху съществените моменти – опазване на здравето, съобразяване с биологичните ритми на всеки отделен човек", подчерта Мария Титопулу.
Тя смята, че работодателите са доста активни, инициират различни събития, защото казусите са ежедневни, но няма кой да отговори. Според нея работодателите в България се променят в положителна посока, разбират колко е важно да бъдат партньори на своите служители. Специалистът по социална медицина отчете, че те, колкото и да са ограничени в нормативни рамки, искат да са адекватни на действителността.
Титопулу заяви, че според нейните наблюдения все повече бизнесът се ориентира към постигане на резултати в пандемична обстановка и така се променя процесният подход.
Защо не се случват промени в промените в трудовото законодателство в България? Приложимо ли е в България намаляването на работната седмица? Важни ли са инструктажите в работния процес? Какви са добрите практики в света и в България?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.


Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
За младите колата е като Netflix: плащаш, ползваш и като ти писне, я сменяш
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Ан Хатауей с шеметна визия и изповед за третата бременност
Хитрости, които правят готвенето по-лесно
Мирчев: Вече живеем във война на дронове на 300 км от нас
Над 3100 работни места за младежи са разкрити по "Младежка заетост+“