„Очаквам да има една стъпка по повишение на лихвите по ипотечните кредити от януари месец в рамките на 0,15-0,20% и втора стъпка на депозитния индекс с 0,2% допълнително от първи юли“, посочи банкерът.
Заманов се надява повишаването на лихвите по кредитите да е процес, който да върви с малки стъпки, "защото средният срок на ипотечните кредити в България по официална статистика е над 20 години". Той уточни, че голяма част от ипотечните кредити са отпуснати и взети през последните пет до осем години.
„Лихвата за тези клиенти е компонент на базовия депозитен индекс, където българските домакинства са спестили два пъти повече, отколкото банките са отпуснали като кредити плюс маржин. Маржинът банката не го променя – би се променила само частта на депозитната компонента, която години наред беше близка и все още е много близка до нулата“, коментира Заманов какво влияе при формирането на лихвената политика на банките.
По думите му с постепенното вдигане на лихвите, по които банките предлагат като депозити, увеличението ще е с 0,1 до 0,25 пр. п. на всеки шест месеца. „Ако гледаме като хоризонт 2024 година, например, очаквам да има една стъпка от януари месец в рамките на 0,15-0,20 [пр.п.] и втора стъпка на депозитния индекс с 0,2 пр. п. допълнително от първи юли. Защо? Защото съобразно законодателството ние ценообразуваме два пъти в годината – един път на първи януари и веднъж на първи юли“, обясни банкерът.
За възможността БНБ да направи ново повишение на задължителните резерви Заманов е на мнение, че такава стъпка не трябва да се предприема, защото след повторения анонс на ангажимента на правителството на България за приемане в еврозоната в началото на 2025 година, това изкуствено би отнело ликвидност, която ще се върне като огромна вълна след година и половина, когато страната ни е част от еврозоната.
Той напомни, че изискванията на Европейската централна банка за минимални задължителни резерви са много по-ниски. „Изискванията на ЕЦБ са за 1%, докато в момента, с последното повишаване от 10 на 12%, България практически поддържа 12 пъти по-големи минимални задължителни резерви“, изчисли банкерът.
На въпроса как ще се отрази на банките, ако все пак отново бъде отнета ликвидност, която след това, с влизането в еврозоната се върне обратно, Георги Заманов уточни, че всяко отнемане на ликвидност лишава банките от алтернативен доход.
"Това, което по-голямата част от търговските банки правят с тази свободна ликвидност, е да я влагат в краткосрочни или по-малко краткосрочни български ценни книжа, защото имат нулево тегло за капитал. Тази свободна ликвидност в момента е инвестирана в български ценни книжа. Ако ние, търговските банки, разполагаме с тази ликвидност, ние ще продължаваме да я инвестираме в български ценни книжа“, съобщи той.
Според него, ако се отнеме тази ликвидност, банките ще се лишат от кратковременна възможност да инвестират в български ценни книжа. „БНБ съответно, бидейки във валутен борд, няма да има право, или не би трябвало да има право, да ги купи и това ще се отрази по-скоро върху цената на българския дълг, отколкото на поведението на българските банки към клиентите“, поясни банкерът.
Доколко е вярно, че банките предприемат промени в кредитирането на бизнеса с повишаване на лихвите по-смело, отколкото при тези за населението? Може ли да станем свидетели на позабравения тренд на депозитния туризъм? Ще успеят ли банките да опазят клиентите си от геополитическите рискове?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.


Днес има ден на отворените врати за спортната колекция в Юнашкия салон във Варна
Без ток във Варна на 15 май 2026
Мачовете и спортът по ТВ днес (15 май)
Виц на деня - 15 май
Протестно мотошествие ще затрудни движението във Варна днес
Британската икономика започна 2026 г. силно, но се задават рискове
Докога САЩ могат да спасяват положението с петролните доставки?
САЩ са уведомили съюзниците за евентуално спиране на ротацията на войски в Европа
Тръмп искал да прибере иранския уран предимно за PR цели
Петролът се насочва към седмичен ръст, няма изгледи за край на войната с Иран
Euro NCAP алармира за опасен дефект при популярен китайски модел
Таен код в Dacia спасява човешки животи
Mercedes вкарва над 144 000 автомобила в сервизите заради гаснещи табла
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Тимчо Муцунски се присети, че трябват и реформи по пътя за ЕС
Бомбата под колата в Говедарци е сложена часове преди дело между мишената и подсъдим
Бизнес Форум 2026: Печелившата устойчивост
Тръмп продава: Си поиска 150 самолета „Боинг“, дадох му 200
От Италия за "Бангаранга": Залата експлодира, много силна песен
преди 2 години В момента масовите лихви гравитират около 3%,като сметнеш ГПР, таксички и факта че са плаващи ,да официално увеличение може и да няма ,но при над 3%,-3.5% реално идваме на нива 4% и отгоре но ,ние ужким не ги увеличаваме ,и това плавно ,колко да е плавно .до края на 2024 ,може и 5% да станат ,и повече защото Централните банки дадоха заявка за още вдигания на лихвите отговор Сигнализирай за неуместен коментар