„Очаквам да има една стъпка по повишение на лихвите по ипотечните кредити от януари месец в рамките на 0,15-0,20% и втора стъпка на депозитния индекс с 0,2% допълнително от първи юли“, посочи банкерът.
Заманов се надява повишаването на лихвите по кредитите да е процес, който да върви с малки стъпки, "защото средният срок на ипотечните кредити в България по официална статистика е над 20 години". Той уточни, че голяма част от ипотечните кредити са отпуснати и взети през последните пет до осем години.
„Лихвата за тези клиенти е компонент на базовия депозитен индекс, където българските домакинства са спестили два пъти повече, отколкото банките са отпуснали като кредити плюс маржин. Маржинът банката не го променя – би се променила само частта на депозитната компонента, която години наред беше близка и все още е много близка до нулата“, коментира Заманов какво влияе при формирането на лихвената политика на банките.
По думите му с постепенното вдигане на лихвите, по които банките предлагат като депозити, увеличението ще е с 0,1 до 0,25 пр. п. на всеки шест месеца. „Ако гледаме като хоризонт 2024 година, например, очаквам да има една стъпка от януари месец в рамките на 0,15-0,20 [пр.п.] и втора стъпка на депозитния индекс с 0,2 пр. п. допълнително от първи юли. Защо? Защото съобразно законодателството ние ценообразуваме два пъти в годината – един път на първи януари и веднъж на първи юли“, обясни банкерът.
За възможността БНБ да направи ново повишение на задължителните резерви Заманов е на мнение, че такава стъпка не трябва да се предприема, защото след повторения анонс на ангажимента на правителството на България за приемане в еврозоната в началото на 2025 година, това изкуствено би отнело ликвидност, която ще се върне като огромна вълна след година и половина, когато страната ни е част от еврозоната.
Той напомни, че изискванията на Европейската централна банка за минимални задължителни резерви са много по-ниски. „Изискванията на ЕЦБ са за 1%, докато в момента, с последното повишаване от 10 на 12%, България практически поддържа 12 пъти по-големи минимални задължителни резерви“, изчисли банкерът.
На въпроса как ще се отрази на банките, ако все пак отново бъде отнета ликвидност, която след това, с влизането в еврозоната се върне обратно, Георги Заманов уточни, че всяко отнемане на ликвидност лишава банките от алтернативен доход.
"Това, което по-голямата част от търговските банки правят с тази свободна ликвидност, е да я влагат в краткосрочни или по-малко краткосрочни български ценни книжа, защото имат нулево тегло за капитал. Тази свободна ликвидност в момента е инвестирана в български ценни книжа. Ако ние, търговските банки, разполагаме с тази ликвидност, ние ще продължаваме да я инвестираме в български ценни книжа“, съобщи той.
Според него, ако се отнеме тази ликвидност, банките ще се лишат от кратковременна възможност да инвестират в български ценни книжа. „БНБ съответно, бидейки във валутен борд, няма да има право, или не би трябвало да има право, да ги купи и това ще се отрази по-скоро върху цената на българския дълг, отколкото на поведението на българските банки към клиентите“, поясни банкерът.
Доколко е вярно, че банките предприемат промени в кредитирането на бизнеса с повишаване на лихвите по-смело, отколкото при тези за населението? Може ли да станем свидетели на позабравения тренд на депозитния туризъм? Ще успеят ли банките да опазят клиентите си от геополитическите рискове?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.


Иновация: GPS ограничава скоростта на шофьори-рецидивисти
Съдят трима за кражба на медни проводници
МЗ: Последните 300 000 дози противогрипни ваксини тръгнаха към личните лекари
Какво показва цветът на антифриза?
Спипаха само един дрогиран шофьор за последните 24 часа, 7 обаче отказаха тестване
Въглищата - неочакваният източник на стратегически суровини за България
К. Фезелов: Основният проблем на Европа е суровинен, не индустриален и финансов
Преговорите на COP31 разкриват катастрофалния свят без американско лидерство
Макенти: Европа трябва да участва във всякакви преговори за Украйна
Макенти: Всеки трябва да участва в защитата на Украйна
Камион без кабина събра 51 млн долара инвестиции
Opel Sintra: Американският ван, който се провали в Европа
Дилър поиска да смени двигател на Toyota, механик реши проблема за секунди
Никола Цолов ще бъде резерва във Формула 1
Колите на Mercedes-Benz сами ще потеглят на зелено
Холивудските приятели на Брус Уилис са го изоставили
Викове "Оставка!" и "БКП!" посрещнаха Евтим Милошев в НДК
Оправдаха Лютви Местан за катастрофата със загинало бебе
Най-смъртоносният морски маршрут в света през 2026 г.: Над 300 атаки и десетки загинали
Цончо Ганев с критики към бюджета: Управляващите посягат на най-онеправданите
преди 3 години В момента масовите лихви гравитират около 3%,като сметнеш ГПР, таксички и факта че са плаващи ,да официално увеличение може и да няма ,но при над 3%,-3.5% реално идваме на нива 4% и отгоре но ,ние ужким не ги увеличаваме ,и това плавно ,колко да е плавно .до края на 2024 ,може и 5% да станат ,и повече защото Централните банки дадоха заявка за още вдигания на лихвите отговор Сигнализирай за неуместен коментар