На 3 юли 2021 година е бил даден ход на арбитражното дело на CEZ Group срещу България в Международния съд за уреждане на международни спорове към Световната банка във Вашингтон. Това е видно от съобщение на страницата на институцията.
През март трибуналът постанови, че е в компетенциите му да реши търговския спор между двете страни.
Процедурата беше задействана през 2016 година. Тогава от CEZ Group официално съобщиха, че подават иск срещу страната ни с мотив, че не са изпълнени задължения по Енергийната харта за защита на инвестициите. Тогава от компанията коментираха, че очакват обезщетение в размер на "стотици милиони евро", но без да уточняват конкретна сума.
Според спекулации искът е на стойност между 600 млн. евро и 1 млрд. евро.
CEZ Group влезе в страната при приватизацията на електроенергийната система през 2004 година с покупката на активите на столичното електроразпределително дружество, както и други активи, сред които и ТЕЦ Варна. Компанията затвори централата през 2015 година, която тогава работеше с въглища (внос от Украйна), защото не извърши нужните инвестиции за покриване на европейските екологични норми.
През 2016 година в съобщението си за подадения в Арбитражния съд иск, чешкият гигант посочва, че ситуацията в българския енергиен сектор е критична, критикуват се и ценообразуването от страна на енергийния регулатор, чиито решения не са съответствали на очакванията към момента на приватизацията.
"Готови сме да защитим инвестициите си с всички възможни средства и следователно арбитражът е следващата логична стъпка", заявиха тогава от CEZ Group.
След това CEZ започна да обмисля как да продаде българските си активи. Арбитражното дело беше един от залозите в тази процедура, защото според слуховете чешкият инвеститор е обещавал съдействие към новия собственик за финализиране на иска.
Първият официален купувач на CEZ България беше компанията "Инерком", собственост на Гинка Върбакова. През 2018 година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постанови, че сделката не може да бъде осъществена, защото се създават предпоставки за установяване на господстващо положение - "Инерком" е собственик на няколко соларни парка в страната.
През май 2021 година Върховният административен съд (ВАС) постанови, че този мотив е неоснователен, но междувременно КЗК допусна (от втория опит) покупката на активите от страна на "Еврохолд".
Днес и ТЕЦ Варна е с нов собственик - варненската компания "Сигда", и отново работи, но вече с природен газ, а не с въглища.
Делото на CEZ срещу България не е единственото по рода си. Друг енергиен инвеститор - австрийската EVN, също беше подала иск в Арбитражния съд във Вашингтон. Процедурата приключи през пролетта на 2019 година, като съдиите не постановиха София да изплати търсенето от компанията обезщетение. От EVN тогава съобщиха, че въпреки това претенциите им са уредени.


Доказано - някои нови коли не изкарват и 100 000 км
Прогноза: Цените на имотите във Варна няма да паднат
16 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Как реагираха партиите след оставката на президента?
В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Въпрос за $10 трилиона: може ли Европа да използва фондовия пазар срещу Тръмп
Младежи разработват зелени решения за градските горещини
Мерц се стреми да озапти Макрон в реакцията на заплахата от мита на Тръмп
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Стана ясно как Кейт Мидълтън е прекарала своя рожден ден
Защо технологичният свят смята, че американската мечта умира?
Защо следващите изтребители Dassault Rafale може да бъдат построени в Индия?
Как забавените доставки от САЩ засягат японските сили за самоотбрана