Председателят на КЕВР: Газът може да поевтинее съществено през 2023 г.

Цената на природния газ в Европа може да намалее съществено през 2023 г., прогнозира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров по време на изслушване в комисията по енергетиката към Народното събрание.

"Цената на газа в Европа е в пряка връзка с развитието на войната в Украйна", каза той.

При скорошен край на конфликта цената на газа може да се върне на нивата от 2020 - началото на 2021 г., защото вече са договорени съществени количества втечнен природен газ за Европа. Така идващият от Русия тръбен газ ще предизвика допълнителен натиск надолу на цените.

"Газът ще се превърне от най-скъпия в най-евтиния източник на електроенергия. Говоря за 2023 - 2024 година", категоричен беше Тодоров.

Ако Европа откаже да сключва нови договори с "Газром" за доставка на газ и продължи да диверсифицира източниците, цената на газа ще се повиши леко преди следващия зимен сезон. Ще последва леко успокояване през 2023 г., но не чак толкова осезаемо, допълни още Тодоров.

Според него за българските потребители цената на газа ще се движи в тези граници, в зависимост от това кой сценарий ще се сбъдне.

Природният газ влияе слабо върху цената на електроенергията и затова след края на мораторума, който изтича на 31 март, няма да има промяна на цената на тока за бита, гарантира още председателят на КЕВР. Той обаче посочи, че има "силен натиск" от страна на топлофикационните дружества и ВиК операторите за увеличаване на цените на услугите.

Регулаторът ще използва своите лостове, за да не допусне прекалено голямо повишение за потребителите, а и има вероятност цените да бъдат повишени наведнъж от новия регулаторен период - 1 юли, стана ясно още от думите на Тодоров.

Той не отговори конкретно в какъв диапазон се движат исканията на топлофикационните дружества за повишаване на цената, но посочи, че Топлофикация София, която е най-големият потребител на природен газ, е поискала и най-същественото повишение. Тодоров разказа още, че дружеството не е развило своите съоръжения за високоефективно комбинирано производство, тоест не произвежда паралелно и електроенергия, която да продава, за да компенсира част от разходите за газ.

В отговор на ГЕРБ Тодоров коментира, че предсрочното изплащане на дълга на Националната електрическа компания (НЕК) към Министерството на финансите се анализира от работна група в КЕВР. До дни ще бъде ясно и становището по казуса на регулатора.

В днешното (23 март) правителствено заседание е одобрено изплащането на почти 1,2 млрд. лева, които НЕК дължи по заема за оборудването на АЕЦ "Белене" през 2016 г. По предварителни разчети тези пари трябваше да бъдат изплатени до края на 2023 г., но с решението на Министерския съвет това ще стане до края на този месец.

От ГЕРБ се опасяват, че това може да влоши финансовото състояние на НЕК, който е обществен доставчик на електроенергия в страната. Тодоров посочи, че в регулатора са получили заявление от НЕК и не могат да дадат информация какво налага предсрочното погасяване на заема. КЕВР ще прецени как това ще се отрази  на компанията и на цялата енергийна система.

"Булгаргаз" вече търгува с почти всички участници на борсовия пазар, а не само с 5-6 компании, коментира още Тодоров по време на изслушването в комисията.