IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Кремиковци не изпълнява инвестиционната си програма

08:34 | 13.01.04 г.
Автор - снимка
Създател
Кремиковци не изпълнява инвестиционната си програма
Металургичният комбинат Кремиковци АД не изпълнява заложените в договора за приватизация инвестиции, показва справка на Агенцията за следприватизационен контрол. Собствениците Дару металс, които по-късно се преименуваха на Финметалс холдинг, се ангажираха да влагат по 50 млн. USD на година за периода 2000-2005 г. Тези средства не са инвестирани през 2000 и 2001 г. според последните данни на АСК. Начислени са неустойки. За 2000 г. агенцията е усвоила банковата гаранция на комбината от 5 млн. USD, а за 2001 г. неустойки все още не са внесени, съобщи Аксиния Славчева, председател на АСК. В края на миналата година изпълнителният директор на комбината Валентин Захариев заяви пред в. ПАРИ, че досега в дружеството са вложени 200 млн. USD.

Една от най-големите инвестиции в предприятието е за 110 млн. лв. в обновяване на Първа доменна пещ и свързани с нея съоръжения. Именно в тази част на комбината стана тежкият производствен инцидент в края на седмицата, който отне живота на трима души. Пещта беше пусната в експлоатация през ноември 2002 г. на пищна церемония, на която присъства премиерът Симеон Сакскобургготски. Беше въведена нова автоматизирана система за управление, доставена от Siemens и ABB.

В средата на тази година дружеството предвижда и пуск на комплекса за непрекъсната разливка на стомана. Стойността на инвестицията е 35 млн. EUR. Готви се и капитален ремонт на трета доменна пещ, където ще се вложат други 20 млн. USD. Още един мащабен инвестиционен проект се подготвя до 2007 г. Това е внедряването на свръхмодерната система Корекс за опазване на околната среда. Тя ще замени сегашната производствена технология, базирана на доменни пещи. Внедряването на Корекс ще струва 240 млн. EUR, като комбинатът ще търси финансиране от наши и чужди кредитни институции. Ще се търсят възможности да се продават емисии според Протокола от Киото.

Не еднократно собствениците на комбината са посочвали, че работата им се спъва от некоректно обслужване на БДЖ и висящи финансови въпроси с държавата и държавни компании. Към момента 6 млн. лв. са дълговете на комбината към БДЖ, съобщиха за в. ПАРИ от превозвача. Софийският районен съд е признал 3.9 млн. лв. дълг на Кремиковци към БДЖ. За да си върне тази сума обаче, превозвачът все още чакал изпълнителни листове. Дългът е натрупан след началото на септември 2003 г., след като Кремиковци и БДЖ се споразумяха за нови цени на превозите и за разплащане на старите задължения. Преди това дългът на комбината беше 18 млн. лв., но той беше платен изцяло. Все още остава рискът да бъдат блокирани сметки на комбината заради новите задължения от 3.9 млн. лв., коментираха запознати. От комбината се оплакват, че БДЖ не изпълнява коректно заявките. Освен това транспортното министерство отказа лиценз на Кремиковци за частен жп превозвач.

Неотдавна Захариев обвини държавата, че не изпълнява ангажимента си по приватизационния договор за компенсиране на скритите задължения на дружеството. По договор се предвижда компенсация за дългове до 55 млн. USD. Според Захариев скритите дългове са двойно повече - 200 млн. лв. Комбинатът иска или отписване на задълженията до 55 млн. USD, или в замяна да придобие държавния дял от 25% в дружеството. Тъй като АП и АСК не се произнасят по искането на комбината, Кремиковци води дело в съда.

ШУЛЕВА: ОТГОВОРНОСТТА ЗА ИНЦИДЕНТА Е НА СОБСТВЕНИЦИТЕ

ИМА носталгия към контрола на държавата в икономиката. Тя е миноритарен собственик в Кремиковци, което не значи, че тя има по-големи или по-малки права и задължения от миноритарния собственик. Работата на акционерите не е да управлява, а в зависимост от дела, който притежава, да избира оперативното ръководство. Цялата отговорност върху тежката производствена авария се носи от оперативното ръководство. Друг е въпросът как държавните контролни органи са изпълнили задълженията си. Те ще направят доклади по въпроса.

ИСКАТ ОСТАВКАТА НА ШЕФА НА ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

ДИРЕКТОРЪТ на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда Тотю Младенов да подаде оставка заради аварията в Кремиковци, поискаха от Националния синдикат на металоработниците /НСМБ/. Синдикатът е сигнализирал писмено инспекцията, че в Кремиковци не се изплащат заплати от септември 2003 г., че липсват лични предпазни средства, работно облекло и не се спазват безопасни условия на труд.Единственото, което инспекцията е направила, е да наложи символични глоби в размер на 100 лв. за всяко от нарушенията, заяви Красимир Митов, председател на НСМБ. Според него инспекцията не е уведомила Министерството на труда и социалната политика, че ръководството на комбината не спазва изискванията за безопасни условия на труд. Ръководството на Кремиковци не допуска представителите на НСМБ да извършват проверки в комбината с мотива, че нямат достатъчно представители.

ОБРАЗУВАХА СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО ЗАРАДИ ИНЦИДЕНТА

ВЪРХОВНА касационна прокуратура е образувала следствено дело срещу неизвестен извършител във връзка с аварията в Кремиковци по член 123 от Наказателния кодекс - за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, уточняват от прокуратурата. Разследването на инцидента трябва да завърши до два месеца.

Социалното министерство отпусна по 1000 лв. на близките на тримата загинали работници в комбината.

Междувременно вчера стана още една производствена авария в комбината. На гара Обединена в Кремиковци обгоря машинистът Ангел Чаушев от управление Железопътен транспорт, съобщиха от дружеството. Той не е спазил изискванията за безопасност на труда, твърдят от комбината. Ръководството на Кремиковци реши да бъдат уволнявани всички работници, които не спазват изискванията по безопасност на труда.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:19 | 11.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още