Дискусията за промените в ЗППЦК не сближи позициите

Дискусия за промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) събра днес представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Асоциацията на инвеститорите, Клуба на журналистите акционери, Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите и журналисти.

Проведените дискусии на срещата бяха основно по проекта на Министерски съвет за промени на чл. 119 от ЗППЦК, който се изменя така, че дружество може да се отпише от публичния регистър след решение на 3/4 от акционерите на Общо събрание, ако са спазени следните три изисквания:

- броят на акционерите да е под 1500 лица, 14 дни преди датата на Общото събрание, както и в последния ден на предходната календарна година;

- стойността на активите на дружеството да е под 8 млн. лв. съгласно последния месечен счетоводен баланс, както и съгласно последния заверен годишен баланс;

- в рамките на една година преди датата на Общото събрание общият обем на акциите на дружеството, търгувани на регулиран пазар, да не надхвърля 1 на сто от регистрирания капитал на дружеството.

В момента с решение на 2/3 от акционерите могат да се отпишат без да отправят търгово предложение дружества, чиито акционери сa по-малко от 50 души или капиталът им е под 200 хил. лв.

Според Тони Марков от клуба на Журналистите акционери предложенията променят принципа на закона, като се накърнява института "търгово предложение".

Промяната разваля имиджа на борсата, защото сегашното успешно развитие на пазара е благодарение на правата, дадени на миноритарните акционери, смята Стою Недин, председател на Асоциацията на инвеститорите.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал представи виждането си, че критериите за отписване без търгово предложение всъщност се утежняват, защото прагът за изтъргуван 1% от капитала на дружеството през последната година е доста нисък. Според него около 50-те дружества, които ще попаднат в списъка на компаниите които могат да се отпишат без търгово предложение, са или са много малки, или в ликвидация, или не извършват дейност, като разходите за публичния статут са големи. Примерите с дружества, които Велев даде, са Екофилтър, Екарисаж, с. Тенево, Свиневъдство - Стамболово.

По думите на Велев срещу проекта са Борсата, Централен депозитар, Комисията за финансов надзор и посредниците, поради таксите или комисионните които взимат или може да взимат от тези емитенти.

"Много по-добре е да имаме малко, но качествени емитенти, за да може Борсата да съсредоточи усилията си върху тях и да предостави по-добро информационно обслужване. Сега Борсата не опреснява информацията за емитента, като често я пращаме по няколко пъти, и не разкрива информация, която сме им пратили, а тя е ценочувствителна", каза Велев.

Той уточни, че днес Икономическата комисия на Парламента ще разгледа проекта за промени на ЗППЦК, внесен от Министерски съвет.

Мариян Йорданов