Чуждите инвестиции в текстилния бранш за 1998-2004 г. са $226 млн.

За периода 1998-2004 г. чуждите инвестиции в текстилния и конфекционния бранш са 226 млн. долара, или 3,5% от всички чужди инвестиции в страната. Най-големи инвеститори са Миролио - Италия - текстил, Ролман –Германия–шивашка, Мазер Холдинг – Турция - текстил, “Демо –България” - Гърция – шивашка, АDF - Франция – шивашка. Това се казва в становището на Икономическия и социален съвет (ИСС) по проблемите на сектор “текстил и облекло”.

Становището е подготвено от експерти на Икономическата комисия на ИСС (включваща представители на синдикатите, работодателските организации и организациите от т.нар. трети сектор) и съдържа оценка на състоянието на сектор “текстил и облекло”, дефиниране на съществуващите проблеми и предложения за тяхното преодоляване.

Целта за изготвянето на документа е постигане на консенсусна позиция по отношение необходимите стъпки, касаещи развитието на сектора, който формира 26 процента от българския износ.

Над 90% от фирмите в сектора работят по схемата производство на ишлеме, същевременно значителна част от тях имат регистрирана продуктова марка (от 1-3 продуктови марки) и фирмени магазини в страната, което е индикатор за подобрена конкурентноспособност.

През 2003 г. секторите реализират 24% от общия износ на България, а за първото полугодие на 2004 г. - 26%, като преобладаващ дял има шивашката индустрия. В стоковата структура на износа за първото полугодие на 2004 г. най-значителен принос, с ръст от 8% спрямо същия период на 2003 г., отбелязват групите на суровините, материалите и потребителските стоки. Този ръст се дължи преди всичко на положителните изменения в стоковата група облекло и обувки, която заема 61% от износа на потребителските стоки.

Износът е ориентиран към различни страни от ЕС с преобладаващи дялове за Германия – шивашки изделия и обувки, Гърция - трикотаж и плетени облекла. Като нови пазари могат да се посочат Италия, Франция и Португалия. Значително нараства износът на текстилни материали за Полша и на облекло за Унгария.

84% от износа на български стоки на текстила и облеклото са предназначени за страните-членки на Европейския съюз (ЕС-25), а 10% за САЩ и Канада.

Продажбите за юни 2004 г. към съответния месец на предходната година е както следва: за производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - 138,3%, за производството на облекло - 119,5%; за обработка на кожухарски кожи - 104,3%. 62% от приходите от продажби се формират от изнесена продукция и 38% от реализация на вътрешния пазар.

В края на месец юни 2004 г. заетите в бранша са 193 575 души, с над 12 хиляди души в повече от 2003 г. или ръст от 6%. Те представляват 32% от заетите в преработващата промишленост и 11,3% от заетите в материалната сфера.

Средната работна заплата в сектора за първото полугодие на 2004 г. е 186 лв. и представлява 72% от средната работна заплата за страната.

През периода 2000 – 2003 г. текстилната и трикотажната промишленост се характеризира със следните икономически процеси: “скокообразно” нарастване на произведената продукция със 77%, увеличение на заетостта с 24%, нарастване на производителността на труда с 42%, нарастване на работната заплата с 4%.

Производителите от отрасъла ползват предимно вносни (90%) и в значително по-малка степен местни суровини, предназначени за производство на ишлеме и последващ обратен реекспорт. По данни на Националния статистически институт през 2004 г., прираста на вноса на суровини и материали е по-малко от 20 %, докато прирастът на износа на облекла е малко над 20 %.

Около 25% от общия износ на текстил и облекло е основно от ишлеме. Вносът на суровини влошава ефективността на отрасъла, прави го зависим от цените на международните пазари и допринася за увеличаването на общия дефицит във външнотърговския баланс на страната.

Икономическият и социален съвет счита, че нерегламентираният и неконтролиран внос на стоки и изделия от текстил и облекло, занижените митнически стойности са сериозен проблем, който предизвиква загуби от непостъпили приходи в държавния бюджет от митнически сборове, създаване на условия за нелоялна конкуренция и преустановяване дейността на множество фирми, деструктиране на леката промишленост, закриване на работни места и липсата на мотивация за работа.