Най-много фалити у нас има в зърнения сектор

България е с най-малък процент на фалити спрямо 8 централноевропейски държави. Само 208 български компании са обявени в несъстоятелност и фалит през 2004 г.Това става ясно от анализ на "КофасИнтеркредит". Компанията е член на френската група Coface, която е с над 50-годишен опит в кредитното осигуряване, информация и събиране на просрочени вземания. Фирмата разполага с база данни за над 41 млн. фирми, следи актуалното им състояние и променя в реално време данните за тях.

Според Камелия Попова, изпълнителен директор на "Кофас Инкредит", нашите конкуренти за членството в ЕС - румънците, отчитат 14% ръст на фалитите за последната година. Тревожни са данните и за Хърватска - 1738 фалирали дружества от 65 000 съществуващи, коментираха от "КофасИнкредит".

Една от причините за ниския процент на обявени фалити в България е дългата и сложна процедура по обявяване на една компания в несъстоятелност. Затова компаниите търсят други бързи решения, коментира Попова.

Най-ефективният метод за уреждане на дългове между търговски партньори в България е извънсъдебното споразумение, смята Попова. Някои български компании обаче все още се страхуват да предприемат бързи стъпки за уреждане на несъбраните вземания, за да не навредят на отношенията си със съответния партньор. С присъединяването ни към ЕС тези процедури ще станат ежедневие, както е в общността, каза Камелия Попова.

Анализът на "КофасИнкредит" показва, че нормалните срокове, приети за плащане между фирмите, са от предплащане до 60 дни отложено плащане, но реално забавянето е между 60 и 90 дни след падежа. Т.е плащанията се бавят между 2 и 3 месеца след падежа. Около 65-70% от плащанията по сделки са забавени и това е висок процент за Европа. Плащанията са по-бързи, когато доставчикът е компания зад граница.

Предприемачите у нас все още не знаят, че колкото по-бързо започнат да уреждат несъбраните вземания, толкова по-голям е шансът за събирането им, се казва в анализа. След първата година процентът на събираемостта спада. Ако плащането е просрочено до три месеца, събираемостта на вземания е средно 85%, а при просрочване от година - около 39%.

Втора година в България в браншовете с най-много фирми, обявени в несъстоятелност, са зърно- и фуражопроизводството. На второ място са дистрибутори и търговци на едро на горива. Наскоро стана ясно, че едни от най-големите длъжници на хазната са фирми предимно от зърнения бранш. За 2004 г. средно на една фирма допълнителните данъчни задължения, установени с ревизии, са за над 100 000 лв., съобщиха от данъчната служба в Добрич.