Л. Дацов: ЕС търси общ подход за изход от кризата, но има редица пречки

В търсенето на обща позиция за борба срещу проблемите на финансовата криза страните от Европейския съюз (ЕС) се сблъскват с няколко основни проблема, като те са свързани главно с различията между отделните икономики, стана ясно от изявление на заместник-министъра на финансите Любомир Дацов по време на семинар относно промените в регулативната рамка на финансовите пазари.

Различията бяха очертани от Дацов в четири основни насоки – характер и състояние на отделните банкови системи, структура на икономиката и източниците на доход в държавните бюджети, валутната система и не на последно място – самото състояние на държавния бюджет на всяка от страните от ЕС.

Това е причината общите проблеми, свързани с настъпващата на Стария континент рецесия, да бъдат решавани по различен начин от отделните страни-членки. Именно такава според Дацов е била първоначалната реакция от настъпващата криза, а за общи мерки е започнало да се мисли след срещата на Екофин от 17 октомври и договорената тогава декларация за съвместни действия.

Като най-често прилаганата мярка заместникът на Пламен Орешарски посочи повишаването на нивото на гарантиране на депозитите за частния сектор, но дори и в тази сфера се наблюдавали значителни различия. Така например въпреки договореността да бъдат гарантирани до 50 хил. евро, осем страни са въвели двойно по-висок лимит, а в няколко държави, сред които Германия, Австрия и Словения, e поета гаранция дори върху пълния размер на депозитите на частния сектор.

Дацов определя свършеното в България в тази насока като силно положително и осигуряващо нужната защита, тъй като на практика по-голямата част от депозитната база е гарантирана. Той цитира статистики на БНБ, че към септември едва 0,59 на сто от всички депозити в страната надхвърлят 50 хил. евро, а за домакинствата този процент бил 0,39 на сто.

Сред приложените мерки Дацов открои различните начини, по които правителствата искат да подобрят ликвидността във финансовата система на своите държави, като изброи по-голямата част от мерките, прилагани към момента - изкупуване на ценни книжа, гаранции по междубанкови заеми, създаването на допълнителни фондове или осигуряване на правителствени депозити като средство при крайна ликвидна криза.

Основните проблеми в момента според специалиста се крият в намирането на подход към преодоляване на кризата в реалния сектор, като и в тази насока бяха посочени различни подходи, прилагани от отделните страни. Инвестициите в инфраструктура, мерките за подкрепа на малкия и средния бизнес, понижаването на данъците там, където е възможно, повишаване на социалните плащания и т.н.

В този аспект Дацов подчерта няколко от предимствата на Бюджет 2009 на България, посочвайки мерките, планирани за насърчаване на инвестициите в инфраструктура, капитализирането на Българската банка за развитие с цел увеличаване на кредитирането за малкия и среден бизнес, както и няколкото буфера, предназначени да омекотят въздействието на глобалната криза.