Euromonitor: Инфлацията и геополитическите рискове влошават икономическите перспективи 

Глобалните икономически перспективи за 2022-2023 г. се влошават. В основния сценарий на Euromonitor се очаква растежът на световния реален брутен вътрешен продукт (БВП) да намалее до между 1,7% и 3,7% през 2022 г. и 1,8% и 4,0% през 2023 г. В резултат на това инфлацията в развитите икономики достига нива, невиждани от 80-те години на миналия век. Този ръст доведе до намаляване на покупателната способност на домакинствата и принуди централните банки по света да затягат финансовите условия, пише Euromonitor в последния си доклад, с който Investor.bg разполага. 

Продължаващата война в Украйна и икономическите санкции срещу Русия генерират продължаваща несигурност на пазарите на храни и енергия. Това води до значителна несигурност относно доставките и ценообразуването на енергоизточниците в целия свят, помагайки за усложняването на приближаващия зимен сезон на континента, поясняват анализаторите на агенцията. 

Очаква се глобалната инфлация да се ускори до между 7,2% и 9,4% през 2022 г., след което да се забави до 4,0% - 6,5% през 2023 г. Инфлационният натиск от страна на търсенето подтикна централните банки да разчитат в голяма степен на паричната политика, но това може да засили забавянето на световната икономика. На фона на по-високите лихвени проценти търсенето от страна на бизнеса и домакинствата вероятно ще се забави към края на 2022 г.

Нарастващите цени на енергоизточниците и храните ще засегнат особено силно пазарите с ниски доходи, които са зависими от вноса, и биха могли да предизвикат социални вълнения и напрежение в развиващите се икономики. На повечето пазари повишаването на цените подкопава растежа на реалните доходи и доверието на потребителите, докато заплашва да предизвика криза на разходите за живот. Освен това проблемите по веригата на доставките, дължащи се на войната в Украйна и на политиката на Китай за нулев Covid, вероятно ще се запазят до края на тази година и вероятно ще се разпространят и през първата половина на 2023 г.

Прогноза за действията на централните банки. Снимка: Euromonitor

Прогноза за еврозоната 

Войната в Украйна доведе до рязко влошаване на икономическите перспективи в еврозоната. Икономиката на единната валутна зона е изключително уязвима от повишаването на цените на енергоизточниците и храните поради намаляването на доставките от Русия и Украйна. Тя е силно чувствителна и към нарастващите геополитически рискове, породени от войната, както и към общото засилване на глобалната несигурност и влошаването на световното експортно търсене. Възможността за нормиране на газ през зимните месеци тежи и над бизнес доверието и инвестициите.

През второто тримесечие на 2022 г. паричната политика се затяга значително, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) се опитва да укроти изключително високия темп на инфлация. Въпреки това ЕЦБ има по-малка маневреност в сравнение с Фед, тъй като еврозоната е много по-засегната от войната в Украйна и твърде бързото затягане би довело до рецесия в региона.

Очаква се растежът на реалния БВП на еврозоната да се забави до 1,7-3,5% през 2022 г. и до 0,8-2,8% през 2023 г. Положителен е фактът, че силните пазари на труда и забавеното търсене все още подкрепят продължаването на възстановяването в региона. Въпреки това рисковете за забавяне на растежа са се увеличили и сега са на най-високото си равнище от началото на пандемията на COVID-19 през първата половина на 2020 г., поясняват от агенцията.

Ключов проблем за третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. ще бъдат енергийните доставки за ЕС. Докато войната в Украйна продължава, Русия напълно спря да доставя газ за няколко държави от ЕС. Доставките на природен газ за Германия също са несигурни, тъй като "Северен поток 1", ключовият газопровод от Русия за Германия, работеше доскоро само с 20% от капацитета си, а в момента е напълно спрян, докато Германия се бори да натрупа запаси от природен газ за зимата. Правителствата на ЕС постигнаха споразумение за намаляване на търсенето на природен газ с 15% до март 2023 г.

При сценария за глобална стагфлация по-силен спад на руския енергиен внос в еврозоната и повече трудности при адаптирането към откъсването от руския енергиен пазар ще доведат до по-високи от очакваното увеличения на потребителските цени, както и потенциално нормиране на енергията.

Значително по-високи премии за финансов риск и по-ниското доверие в частния сектор в сравнение с основния сценарий ще забави растежа на реалния БВП на еврозоната до 0,5-2,3% през 2022 г., последван от икономически спад от около 0,5-1,5% през 2023 г. На този сценарий се приписва вероятност от 25-35% в едногодишен хоризонт.