Цените на храните в света се повишават за първи път от година

Индексът на международните цени на храните, изчисляван от Агенцията на ООН по храните (FAO), се повишава през април за първи път от една година заради ръстовете на световните котировки на захарта, месото и ориза, съобщават от институцията.

Индексът на цените на храните на FAO, който проследява месечните промени в международните цени на често търгуваните хранителни стоки, достига средно 127,2 пункта през април 2023 г., което е с 0,6 процента повече от март.

Нивото на индекса е с 19,7 процента под нивото през април 2022 г., но е с 5,2 процента по-висок от нивото от април 2021 г.

Индексът на цените на захарта на FAO се повишава със 17,6 на сто спрямо март, като достига най-високото си ниво от октомври 2011 г. поради спада на очакваното производство в Индия, Китай, Тайланд и Европейския съюз заради сухите метеорологични условия. За ръста на цената допринася и бавният старт на събирането на реколтата от захарна тръстика в Бразилия, заедно с по-високите международни цени на суровия петрол, което може да увеличи търсенето на етанол на базата на захарна тръстика.

Индексът на цените на месото на FAO се повишава с 1,3 процента през месеца, движен основно от по-високите котировки на свинското месо, последвани от цените на птичето месо, които растат заради търсенето на внос от Азия. Към подкрепата на цените на пилешкото месо се добавят ограниченията на производството, предизвикани от проблеми със здравето на животните.

 Международните цени на говеждото месо също се увеличават поради спада в доставките на говеда за клане, особено в САЩ.

Междувременно индексите на цените на други основни категории хранителни стоки, с изключение на ориза, продължават тенденцията за спад. Индексът на цените на зърнените храни на FAO се понижава с 1,7% спрямо март и е средно с 19,8% под стойността си от април 2022 г.

Международните цени на пшеницата падат с 2,3% което се дължи най-вече на големите наличности за износ в Австралия и Руската федерация. Световните цени на царевицата падат с 3,2%, тъй като доставките в Южна Америка сезонно се увеличават след прибирането на реколтата.

От друга страна, на фона на намалените реколти, причинени от по-високите разходи за суровини и неблагоприятното време, особено извън Азия, продажбите на азиатски купувачи поддържат високи международните цени на ориза.

Тъй като икономиките се възстановяват от значителното забавяне, търсенето ще се увеличи, което ще оказва подкрепа на ръста на цените на храните, смята главният икономист на FAO Максимо Тореро. Според него най-тревожен е ръстът на цените на ориза, а на този фон от съществено значение е подновяването на зърнената сделка за износ на зърнени култури от Русия и Украйна през Черно море, за да се предотврати повишение на цените на пшеницата и царевицата.

Индексът на цените на растителното масло на FAO се понижава с 1,3% през април, като регистрира пети пореден месечен спад. Световните цени на палмовото масло са стабилни, а котировките за соево, рапично и слънчогледово масло се понижават сезонно заради потенциално рекордната реколта от соя в Бразилия.

Индексът на цените на млечните продукти на FAO спада с 1,7 процента, повлиян от постоянното слабо глобално търсене на внос на мляко на прах и по-високите наличности за износ на сирене в Западна Европа.

В нов доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури, публикуван също днес, FAO коригира своята прогноза за световното производство на пшеница за 2023 г. Очакванията са то да достигне 785 млн. тона, второто най-голямо в историята, но да спадне спрямо миналия сезон най-вече поради спадовете в Австралия и Руската федерация от техните рекордни резултати през 2022 г.

За царевицата се очаква производството в Бразилия да достигне рекордно високо ниво, докато това в Аржентина се очаква да падне под средните нива поради продължителната суша. Южна Африка очаква втората най-голяма реколта в историята си.

Перспективите през 2023-2024 г. пред производството на ориз са смесени. Реколтите се повлияват от Ла Ниня. В бъдеще ще трябва да се следи отблизо възможната поява на феномена Ел Ниньо през лятото в северното полукълбо.

FAO повишава и предишната си прогноза за световната търговия със зърнени култури през 2022/23 г. до 472 млн. тона, което сега е с около 2,2 процента под рекордното ниво през предходния сезон. Глобалната търговия с пшеница се очаква да нарасне с 2,3%, докато световната търговия с груби зърна вероятно ще нарасне с 5,5%. Предвижда се международната търговия с ориз през 2023 г. да се свие с 4,4 процента на годишна база.