ЕБВР повиши прогнозата си за българската икономика с 0,3 пункта до 1,3% 

Инфлацията, породена от високите цени на газа, както и по-строгите условия за финансиране забавят растежа в развиващите се страни в Европа и извън нея, съобщава Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в последната си прогноза за регионалните икономически перспективи.

Сега прогнозата е, че икономическото производство в регионите, в които е активна банката, които се простират на три континента, ще нарасне с 2,2% през 2023 г., което е малко по-малко от очакваните 2,3% в актуализираната прогноза от февруари. Сред факторите за низходящата ревизия за 2023 г. са икономическото въздействие на февруарските земетресения и очакваното затягане на условията за кредитиране по-късно през годината в Турция; забавените реформи в южната и източната част на Средиземноморието; както и ефектът от слабия растеж в развитите икономики, постоянната инфлация и по-строгите условия за финансиране в Централна Европа и балтийските държави.

Очаква се растежът да се ускори до 3,4% през 2024 г. (в сравнение с прогнозата от 3,3% през февруари), тъй като инфлационният натиск постепенно отслабва. 

Растежът през 2022 г. се понижи до 3,3%, в сравнение със 7,2% през 2021 г. преди войната на Русия в Украйна. А силното начало на 2022 г., отчасти благодарение на възстановяването след Covid, беше последвано от две последователни тримесечия на отрицателен растеж (на тримесечна база) през втората половина на годината. Тази техническа рецесия е четвъртата, засегнала регионите на ЕБВР от средата на 90-те години на миналия век, като другите са тези след азиатската и руската икономическа криза от 1997-1998 г., световният финансов срив от 2008-2009 г. и пандемията от Covid-19.

Прогнозите за България, Румъния и Гърция

Очаква се темпът на растеж на българската икономика да бъде 1,3 на сто през текущата година и 2,9 на сто догодина, като и двете стойности са преразгледани нагоре с 0,3 на сто спрямо предишните прогнози на ЕБВР. Доверието на инвеститорите в България се повишава от потвърдената перспектива за присъединяване към еврозоната, поясняват от банката. 

От друга страна, по-високите публични инвестиции в Румъния и ефекта на пренасяне на по-силните резултати в Гърция през последните тримесечия на 2022 г., е накарало банката да повиши очакванията си и за тези страни. Очаква се икономиките на ЮИЕ да нараснат с 2,3% през 2023 г. и с 3% през 2024 г.

Фискалната уязвимост се повишава

С достигането на пика на инфлацията в много икономики през октомври 2022 г. доходността по облигациите в Централна Европа спря да нараства. Като цяло условията за финансиране се затегнаха, а разходите по заеми в регионите на ЕБВР нараснаха по-рязко, отколкото в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, където износителите на енергия се възползваха от високите цени на енергията.

Медианната доходност по 5-годишните държавни облигации в регионите на ЕБВР нарасна с 3,8 процентни пункта между началото на февруари 2022 г. и края на април 2022 г. Това отразява най-вече затягането на паричната политика в развитите икономики (доходността по германските и американските облигации се увеличи с 2,4 процентни пункта). Допълнителни 1,4 процентни пункта се дължат на разширяването на спреда между регионите на ЕБВР и Германия/САЩ поради преоценка на рисковете за икономиките с възникващи пазари, включително геополитическите рискове. Доходността се увеличава най-много в Египет, Ливан и Тунис, както и в Беларус, Русия и Украйна.

Очаква се в регионите на ЕБВР, както и в развитите икономики, да се запази фискален дефицит, отразяващ увеличението на държавните разходи и по-слабите перспективи за държавните приходи. След като се увеличи до 6,5% от БВП през 2020 г., средният дефицит на сектор „Държавно управление" в регионите на ЕБВР се сви до 2,4% от БВП през 2022 г. отчасти поради високата инфлация, която увеличи приходите с повече от разходите за обслужване на дълга. Дефицитите на сектор "Държавно управление" надхвърлиха 5% от БВП в Унгария, Румъния, Украйна и в Южното и Източното Средиземноморие. Средното съотношение на дефицита към БВП в регионите на ЕБВР се очаква да бъде в диапазона 2,5-3,5% през следващите няколко години въз основа на прогнозите от „Световните икономически перспективи“ на Международния валутен фонд от април 2023 г.