Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на юни остава положително и е в размер на 177,7 млн. лева, съобщи Министерството на финансите.
Сумата представлява 0,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет, равняващо се на 167,4 млн. лева, и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31 404,0 млн. лв. Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лв. (11,2 %) спрямо отчетените към юни 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3 370,9 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, са в размер на 24 580,4 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски се увеличават с 2 341,4 млн. лв., или 10,5 %, спрямо отчетените за същия период на предходната година. Те формират 78,3 % от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци възлизат на 4 946,1 млн. лв., като нарастват с 14,7 на сто, или 634,8 млн. лв., спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци, които в най-голямата си част са ДДС, са в размер на 10 454,4 млн. лв. Това представлява спад с 95,4 млн. лв., 0,9 % спрямо отчетените към юни 2022 г.
Приходите от други данъци, включително имуществени и други по ЗКПО, са в размер на 1 720,6 млн. лв., в това число 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Сумата бележи ръст от 806,5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 7 459,3 млн. лв., което представлява ръст от 995,5 млн. лв., или 15,4 %, спрямо отчетените за същия период на 2022 година.
Неданъчните приходи са в размер на 5 620,8 млн. лв. Те са нараснали с 1 029,5 млн. лв., или 22,4 % спрямо същия период на 2022 г., като се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
През юни са постъпили 384,5 млн. лева приходи от Европейската инвестицонна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия.
Към края на юни приходите от помощи и дарения са в размер на 1 202,7 млн. лева.
От своя страна, разходите по КФП, включително вноската на Република България в бюджета на ЕС, към юни 2023 г. възлизат на 31 226,3 млн. лв. За сравнение, разходите по КФП към юни 2022 г. бяха в размер на 27 071,9 млн. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4 154,4 млн. лв., т.е. 15,3 %. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (2 081,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1 044,8 млн. лв.), капиталовите разходи (673,4 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 30 029,0 млн. лв. Те са нараснали с 4 158,5 млн. лв., което се равнява на 16,1 %, спрямо отчетените към юни 2022 г.. Текущите нелихвени разходи са 27 820,5 млн. лв. Капиталовите разходи, включително нетния прираст на държавния резерв, възлизат на 2 175,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 349,7 млн. лв. Те са спаднали с 39,0 млн. лв., 10,0 %, спрямо същия период на 2022 г.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни 2023 г. от централния бюджет, се равнява на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към края на юни е 12,9 млрд. лв., в това число 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
От Министерството на финансите очакват бюджетното салдо по КФП към юли да бъде положително и да е в размер на около 0,4 млрд. лева, или 0,2% от БВП.


Ето какво ще е времето утре
Барселона и Реал Мадрид ще играят на по-малко от 500 км от Варна
„Музиката на Санремо“ идва във Варна на 21 август
Костадин Костадинов е рекордьор по изминати километри със служебен автомобил на НС
България остава в елита след победа над Чехия на Евро 2026 по водна топка във Варна
Meta премахна 750 000 профила на лица под 16 години в Австралия
Южна Корея отказва балистични ракети на Украйна главно заради конституцията си
Инжектирай с повишено внимание
АЕЦ на морето и още ПАВЕЦ: Как България да спаси енергетиката в климатична криза
Какво ще се случи с българският капиталов пазар с въвеждането на еврото
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Всеки може да бъде ударен: Руски дронове превърнаха Херсон в "човешко сафари"
Спипаха 18 нелегални мигранти на "Видин – Калафат"
Хиляди младежи в България членуват в радикални крайнодесни организации
Голям пожар гори на Халкидики, евакуираха селището Сивири
преди 3 години В края на юни брутните необслужвани кредити и аванси възлизат на 4,10 млрд. лв. (при 4,12 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3,80% (при 4,05% в края на март). При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси е 3,13% в края на второто тримесечие и се запазва без промяна спрямо отчетения в края на първото тримесечие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Всички разпоредители включени в единната сметка откриват в обслужващите ги ТБ две банкови сметки:https://***.minfin.bg/upload/55394/07-2023_BG..xls отговор Сигнализирай за неуместен коментар