ЕБВР повишава прогнозата си за икономическия растеж на България през 2023 г.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) завишава прогнозата си за икономическия растеж на България през тази година, но занижава очакванията си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) за следващата година. Това се вижда от доклада за регионалните икономически перспективи на банката, публикуван в сряда.

За 2023 г. ЕБВР очаква БВП на България да се разшири с 1,6%, което е с 0,3 процентни пункта повече в сравнение с прогнозата, оповестена през май т.г. (1,3%). За 2024 г. банката очаква растежът да се ускори до 2,6%, което обаче е с 0,3 процентни пункта под предишната прогноза (2,9%).

Очаква се икономиките на Централна Азия, Кавказ и Турция да поддържат по-силен растеж през тази година, като компенсират по-слабото представяне на страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Държавите от Централна Азия и части от Кавказкия регион отчитат стабилен растеж на търговията и високи нива на парични преводи от Русия, което подкрепя икономиките им.

Прогнозата за България

След като през 2022 г. икономиката на България нарасна с 3,4%, сега тя се охлажда заради по-слабото външно търсене и инфлация и забавянето на потреблението. През първите две тримесечия от 2023 г. БВП нараства със, съответно, 2,1 на сто и 1,8 на сто на годишна база, като ръстът на частното потребление се забавя до 1,3 на сто на годишна база през второто тримесечие.

Банката подчертава, че износът на България също намалява заради свития експорт на суровини и енергия и спада на цените на енергията.

Ефектът от свиването на износа върху БВП се компенсира от спада при вноса и ръста на инвестициите, които се възстановяват след три години на незадоволително представяне. Евентуално по-голямото доверие на инвеститорите би могло да компенсира донякъде свиващото се потребление, тъй като новосформираното коалиционно правителство проправя пътя за подобряване на политическата стабилност, посочват от ЕБВР.

Независимо от планираната фискална консолидация и по-малките правителствени разходи, фондовете на ЕС биха могли допълнително да подкрепят инвестициите.

Очаква се през 2024 г. растежът да бъде подкрепен от забавянето на инфлацията, ускоряването на усвояването на средствата от ЕС и засилването на чуждестранното търсене.

Основни рискове пред растежа, според ЕБВР, са евентуални шокове заради цените на енергоносителите и енергията и продължителна слабост на ключови търговски партньори. Политическият риск също остава висок, предупреждават от банката.

Прогнози за Централна Азия

ЕБВР прогнозира, че икономиката на региона ще се разшири с 5,7% тази година и 5,9% догодина в сравнение със средните, съответно, 2,4% и 3,2% за всички региони, в които работи банката, както и с 0,5% и 2,5% за Централна Европа и Прибалтийските държави, 2% и 2,8% за Югоизточна Европа.

Двигателите на растежа са държавните разходи, търсенето на стоки от Китай, посредническата търговия с Русия и износът към Русия, паричните преводи и преместването на компании от Русия в отговор на западните санкции.

Най-силен растеж през 2023 г. се очаква в Таджикистан, Монголия, Туркменистан и Узбекистан – съответно 7,5%, 7,2% и по 6,5% за последните две страни. За Казахстан прогнозата е за 5% ръст тази година, а за Киргизстан – 4,6%.

За догодина се очаква растежът в Монголия и Таджикистан да достигна по 7,5%, в Киргизстан и Туркменистан – по 7%, в Узбекистан – 6,5%, а в Казахстан – да остане без промяна на ниво от 5%.

„Стабилният растеж на икономиките в Централна Азия и по-слабото представяне на тези в Централна Европа и Прибалтийските държави отразяват различните последици от цените на енергията, инфлацията и променящите се модели на търговия“, посочват от банката.

Прогнозите за европейските пазари на ЕБВР

Забавянето на икономиката на европейските държави, в които ЕБВР работи, отразява високите цени на енергията, постоянната инфлация (средно 9,7% в регионите на ЕБВР през юли 2023 г.) и бавния растеж в Западна Европа като водещ търговски партньор, посочват от банката.

Потреблението на природен газ в Централна, Източна и Югоизточна Европа се сви през изминалата зима заради свитите доставки от Русия и повишаването на цените на енергията. Цените на петрола и газа, макар и да се върнаха на нивата преди войната в Украйна, също натежават върху растежа на региона.

Европейската индустрия се отклони от секторите с интензивно използване на газ, например строителни материали, химикали, неблагородни метали и хартия, като същевременно увеличи производството в сектори с по-малка въглеродна интензивност, например електрическо оборудване, производство на автомобили и фармацевтични продукти. В Полша например производството на неблагородни метали е намаляло с 18% на годишна база, докато производството на електрическо оборудване се е увеличило с 21% на годишна база, дава пример ЕБВР.

Като цяло общото промишлено производство в Европа е по-слабо от очакваното, което допринася за по-бавния икономически растеж. Въпреки това пазарът на труда остава устойчив, като компаниите запазват работни места въпреки големите промени в структурата на производството. Заради високата инфлация номиналните заплати се увеличават бързо в някои икономики. В някои случаи, като например в Прибалтийските държави и Унгария, увеличенията на заплатите изпреварват растежа на производителността, което намалява конкурентоспособността на икономиките, подчертават от ЕБВР.

Очаква се БВП на страните от Западните Балкани да нарасне средно с 2% през тази година и 3,4% през следващата година. Най-силен растеж тази година се прогнозира в Косово и Черна гора – по 3,5%, а най-слаб – в Босна и Херцеговина (1,5%) и Сърбия (1,8%).

За Гърция ЕБВР прогнозира растеж от 2,4% през 2023 г. и 2,3% догодина, за Румъния – съответно 1,8% и 3,2%, а за Украйна – 1% и 3%. Спадове на БВП тази година се очакват в Естония (1,8%), Унгария (0,2%), Литва (0,5%).