IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Светът не може да разчита на САЩ да пази търговския мир

Мотивите на Вашингтон да охранява някои търговски пътища са геополитически, а не икономически, и лесно могат да се променят

07:36 | 19.01.24 г. 1
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Islam Safwat/Bloomberg
Снимка: Islam Safwat/Bloomberg

САЩ са основната световна сила, която опазва артериите на световната търговия от пирати. В продължение на десетилетия американският флот патрулира по световните морски пътища, за да възпира морските мародери.

Йеменските бунтовници хути, чиито атаки срещу контейнеровози и кораби на американския флот в Червено море силно ограничиха търговския трафик през Суецкия канал, обаче са по-тежко предизвикателство, пише FT. Настоящата ситуация подчертава, че най-критичната работа на САЩ за защита на веригите на доставки попада в трудна геополитическа и военна ситуация.

Мотивите на Вашингтон за защита на търговските пътища в региона на нападенията са по-скоро стратегически, отколкото икономически, което означава, че действията му подлежат на политически промени. За страна, която привидно не се интересува много от многостранната система - тя дори не е ратифицирала договора на ООН за морското право - САЩ със сигурност защитават някои жизненоважни глобални обществени блага.

Мозъчният тръст Център за глобално развитие казва, че САЩ харчат 0,21 процента от брутния национален доход за патрулиране по морските пътища – три пъти повече от Великобритания, която е на второ място.

В някои по-рискови региони – например моретата край Сомалия, към САЩ се присъединиха и други държави, които участват в патрулите, вкл. и страни от Европейския съюз (ЕС), който през 2008 г. стартира „Аталанта“, първата си колективна военноморска операция. Така атаките на сомалийските пирати бяха практически елиминирани.

Сравнително лесно е да се събере отряд за преследване на престъпници. Дори геополитически раздробеният ЕС се обединява бързо, за да преследва морски разбойници.

САЩ всъщност осигуряват най-голяма полза за търговската система, когато си имат работа с държавни антагонисти, като Китай за Тайван и Русия за Украйна. Пиратите край Сомалия и в Малакския пролив са неудобство, но нахлуването на Китай в Тайван би причинило пълен хаос, като разбие световната полупроводникова индустрия.

Целостта и вътрешната политика на ЕС, без значение неговите амбиции да разпространи своя единен пазар на изток, ще бъдат потопени в смут от дестабилизиращ конфликт, включващ враждебна сила по източната му граница.

В тези ситуации САЩ често са незаменима сила, но нямат преки икономически ползи от това. Вашингтон има интерес от обединена и просперираща Европа, но незначителните ползи за икономиката на САЩ от отблъскването на Владимир Путин едва ли оправдават продължителна подкрепа за Украйна.

Вашингтон подкрепя Тайван от десетилетия, много преди (с помощта на САЩ) островът да изгради жизненоважна роля във веригата на доставки на електроника и полупроводници. Външната политика на САЩ може случайно да е добра за световната търговия в тези случаи, но това не е непременно по замисъл.

И така, стигаме до събитията в Червено море. Хутите не са банда мърляви крадци в моторни лодки. Те са идеологически мотивирани бойци с наземни бази, подкрепяни от мощна държава – Иран. Те могат да нанасят щети от разстояние чрез ракети и дронове и самите те са готови да понесат тежки загуби.

Техните атаки нанасят сериозен удар на световната търговия, като намаляват трафика по Суецкия канал и нямат особени поддръжници в страните от региона. Има усещане обаче, че хутите вероятно нямаше да атакуват кораби, ако САЩ не предоставиха такава подкрепа на Израел за операцията в ивицата Газа. Като се има предвид широко разпространеното международно осъждане на тактиката на Израел в Газа, САЩ имат относително малко надеждни съюзници, готови да се присъединят към огнестрелна война.

В първоначалните удари на САЩ срещу хутите се включи Великобритания, плюс се оказва неоперативна подкрепа от някои дългогодишни съюзници, като Австралия, Канада и Нидерландия. Бахрейн обаче е единственият участник от Близкия изток в операцията. ЕС и други европейски държави казват, че ще помогнат, но главно с операции за подкрепа и ескорт.

Китай и Индия, които имат ясен търговски интерес да запазят Суецкия канал отворен, не участват военно в американската операция срещу хутите.

От ситуацията основен пострадал е Египет – приходите от транзитни такси по канала, основен източник на чуждестранна валута за страната, намаляват с 40%. Кайро обаче не смее публично да се присъедини към офанзива срещу екстремисти, които декларират подкрепа за палестинската кауза.

С други думи, американските военни се опитват да запазят търговския маршрут отворен, но са мотивирани повече от геополитика, отколкото от пряк икономически интерес, още повече, че групата потенциални съюзници в този район е ограничена. Американската търговия разчита повече на Панамския канал, отколкото на Суец.

Тревожно е, че подобни мотиви се влияят от политическите промени във Вашингтон. Защитата на Европа от Русия и подкрепата на Тайван срещу Китай са консенсусна политика на САЩ от десетилетия. При толкова много проблеми със сигурността обаче друг президентски мандат на Доналд Тръмп ще донесе промени.

Тръмп каза, че ще откаже подкрепата на САЩ за Украйна, ход, който несъмнено ще насърчи Китай за Тайван. Изолационистките инстинкти на Тръмп, както и негодуванието срещу Тайван заради бизнеса с полупроводници, може да го насърчи да оттегли и подкрепата си за Тайпе.

Това ще е катастрофално за търговската система, дори повече от протекционизма на Тръмп, и демонстрира риска от подкрепата на САЩ за глобалната търговия, тъй като външната политика на Вашингтон само понякога се съобразява с търговските интереси. Същевременно няма друга голяма търговска или военна сила, която да желае и да е способна да поеме своята роля в защитата на уязвимите точки в глобалната икономика.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:46 | 19.01.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

1
rate up comment 4 rate down comment 3
wart
преди 4 месеца
Нали Светът принадлежеш на тези престъпни колонизатори , същите обичаха да казват" Господ обича Америка и я пази " . Сякаш Господ подарил света на тая *** която да се грижи за нея и тя като хегемон с години особено последните 30 считаше ,че тя има право да се разпорежда със света както си иска. И сега изведнъж "Светът не може да разчита на САЩ да пази търговския мир " Ако съм разбрал правилно те се отказват от хегемонията си , което значи " " Господ ще го даде на друг и той ще бъде Китай ""
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още