Корпоративните лидери в ерата на безпокойство

Главните изпълнителни директори обикновено не отделят дни от натоварените си графици, за да обсъждат бъдещето на демокрацията. Но това не са обикновени времена. Наскоро посетих курорт с около 40 глобални бизнес лидери и имах шанс да уловя пулса им в една нова епоха на безпокойство. Ето моите изводи, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Урок първи: политиката е най-важната грижа на корпоративно ниво в наши дни. Преди на такива конференции бихте чули много повече разговори за самия бизнес, както и за технологии и управление. Но този път разговорът на лидерите се въртеше около значението на решаващите резултати от изборите през 2024 г., особено в САЩ и Европа.

Нямаше ясен консенсус относно това дали Джо Байдън (ако приемем, че той остане номинираният от Демократическата партия) или Доналд Тръмп е най-добрият за бизнеса, което отразява притесненията относно фискалното въздействие на разходните планове на Байдън (въпреки че имаше много по-малко притеснения относно ефектите от евентуални данъчни съкращения на Тръмп). Но това също изглежда отразява доста наивното убеждение, че бизнесът може успешно да управлява Тръмп през втория му мандат. Съмнявам се, че това ще бъде така, споделя авторката.

Повечето участници вярваха, че ЕС е в опасност от разпадане, като се има предвид нестабилната политика във Франция и Германия.

Имаше и много кършене на ръце относно все по-агресивните действия около Тайван от страна на китайския президент Си Дзинпин и потенциала за горещ конфликт – или поне транспортни затруднения – в Южнокитайско море. Макар че един китайски участник се застъпи за връщане към мантрата „точно навреме“ от 90-те години, при която големите мултинационални компании изнасяха производства към Китай заради мащаба и ниските разходи за труд, повечето участници се съмняваха, че това е възможно.

Това води до втория урок: главните изпълнителни директори хеджират своите залози, и то в голям мащаб. Бизнесът може публично да се оплаква от митата, популизма и рисковете на индустриалната политика, но лидерите знаят, че в бъдеще правителството ще играе много по-голяма роля в управлението на компаниите.

Между възхода на китайския национализъм, реиндустриализацията на САЩ, възраждането на крайната десница в Европа и избирането на пролейбъристки лидери на места като Мексико, динамиката на националните проблеми замени единствената глобална парадигма за „ефективност“ за бизнеса.

Това означава изблик на много по-сложни стратегии за регионализация и намаляване на риска. Те не са само за политика, разбира се. Разходите и времето за транспортиране на големи разстояния през дългите вериги на доставки, необходимостта от намаляване на въглеродните емисии, нарастващото търсене на работна ръка и нетърпеливите потребители, които искат това, което са избрали на момента, тласкат много компании към множество местни центрове на производство и потребление.

Технологията е това, което прави тази тенденция към „клъстеризация“ възможна и дори желателна. Както отбелязва Майк Уилсън, основател на Института Парк към Университета на Кардиф, около 800 млрд. долара от запасите в размер на 2,5 трилиона, държани в САЩ в края на 2023 г., се падат на текущи разходи, амортизация, данъци и морално остаряване. За да намалят това, компаниите използват сензори за проследяване на отделни продукти и създаване на подробни карти на веригата за доставки, които след това могат да бъдат управлявани чрез изкуствен интелект, предсказващи аналитични системи за намаляване на времето за изпълнение и отпадъците.

По същия начин адитивното производство се използва за допълнително преодоляване на празнината в запасите от неочаквани шокове в предлагането и търсенето. Уроците, научени от пандемията – по време на което компаниите използваха 3D принтиране, за да произвеждат бързо неща като части за респиратори или автокомпоненти на място – се прилагат към потребителската електроника и други индустрии.

Въпреки че това не е непременно аргумент в полза на близкото разполагане на веригите за доставки, за мен беше очевидно, посочва авторката, че компаниите вече не искат да слагат всичките си яйца в една кошница. „Точно навреме“ мутира в „за всеки случай“, което ще има широки последици за начина, по който работи глобалния бизнес.

И накрая, трети момент: Имам силното усещане, че някои мултинационални компании започват да намират възможности във всички настоящи кризи, пише Форухар. Още през 2008 г., след глобалната финансова криза, банките извадиха част от риска от балансите си, но не преосмислиха фундаментално своите бизнес модели. Всъщност "твърде големите, за да фалират" банки стават все по-големи, тъй като концентрацията в индустрията се увеличава, заедно с нивата на непубличния дълг. Една от причините за това е, че правителството също не промени модела си на работа - ниските лихви и количествените облекчения решиха проблема с дълга чрез още дълг.

Но този път има ясно усещане за реално люшване на махалото на политическата икономика по света. Това на свой ред принуждава бизнеса наистина да промени начина, по който мисли и работи на базисно ниво. До степента, в която компаниите в резултат стават по-продуктивни, устойчиви, ефективни и пазарно чувствителни, това ще бъде нещо добро както за Уолстрийт, така и за бизнеса.

Негативният момент е глобалното/местното прекъсване, което все още съществува между главните изпълнителни директори и техните типични клиенти и работници. Имаше увлекателна сесия (на сбирката на глобалните лидери – бел. прев.) за това как страните, които са в състояние да предотвратят икономическия спад, го правят, като намират обща цел за своите граждани. Но елитите и обикновеният човек трябва да споделят тази цел. В САЩ, както и в толкова много страни, споделената дефиниция на общественото благо остава недостижима, завършва Форухар.