Глобализацията може да оцелее в търговската война на САЩ

С влизането в сила на обхватните мита на президента на САЩ Доналд Тръмп, които повишават средните ставки на страната му до най-високите нива от Втората световна война насам, лесно е да си помислим, че глобализацията е поела в обратна посока и че е започнала нова ера на протекционизъм, фрагментация и релокализация. Част от песимизма може би е преувеличена, пише Крис Брайънт за Bloomberg.

Въпреки че САЩ бяха основният архитект на многостранната система за търговия и се превърнаха в най-доходоносния потребителски пазар в света, те не могат сами да върнат часовника на глобалната икономическа взаимозависимост. Подобряването на просперитета от сравнителното предимство и евтиният контейнерен транспорт са твърде големи, за да бъдат пренебрегнати от останалата част на света. Дори когато САЩ залагат на самодостатъчност и се оказват ненадежден икономически партньор, другите са склонни да продължат да търгуват.

Мнозинството от световния внос не включва САЩ. Графика: Bloomberg LP

„Въпреки всички разговори за деглобализация, ако просто погледнете цифрите, това, което виждаме през последните две години и половина, е ускорение на глобализацията на фона на огромния търговски успех на китайските компании, които заемат пазарен дял на световната сцена“, заяви наскоро пред инвеститори Венсан Клерк, главен изпълнителен директор на A. P. Moller-Maersk.

Това стана, след като гигантът в контейнерния транспорт отчете изненадващо устойчиво търсене извън САЩ и прогнозира, че глобалният обем на контейнерите може да нарасне с 4% тази година. „Това е нов двигател в търсенето на контейнери, който добавя голям потенциал за растеж“, коментира Клерк, като прогнозира, че този по-силен растеж, воден от Китай, може да трае „няколко години“. (Миналата седмица САЩ удължиха паузата на високите мита върху китайските стоки с още 90 дни.)

Въпреки че износът на Китай за САЩ е претърпял двуцифрен процентен спад, откакто Тръмп за първи път заплаши с налагането на редица нови мита в началото на април, това е компенсирано от увеличаването на износа за останалата част от света. Тази устойчивост отчасти се дължи на натрупването на запаси, а някои икономисти очакват забавяне през втората половина на годината, тъй като Вашингтон засилва контрола върху изпращането на китайски стоки за САЩ през трети страни.

Въпреки това, според доклад на германската компания за управление на активи DWS Group от 8 август, това е показателно за „драматична промяна в търговската ориентация на Китай, която се отдалечава от зависимостта от САЩ и се насочва към по-широко и по-диверсифицирано присъствие в света“. „Конкурентоспособността на китайския износ и засилването на икономическите връзки с региони като Близкия изток и Африка са структурна тенденция, която вероятно ще преобладава“, допълва компанията.

Делът на САЩ в общия износ на Китай е намалял наполовина. Графика: Bloomberg LP

Германският логистичен гигант DHL Group наблюдава подобни промени в търсенето, като експресните пратки в САЩ с гарантирана дата на доставка са намалели с 31% през второто тримесечие, а доставките за Азия са се увеличили с 2%. Тези за Близкия изток и Африка са нараснали с 8 на сто.

Световната търговия „намира начин да продължи да функционира“ и дори в сегашната среда „все още има възможности за растеж и разрастващи се търговски коридори“, коментира Мелани Крайс, главен финансов директор на DHL, пред анализатори миналата седмица. Друг ръководител на DHL, Кен Ли, който ръководи бизнеса с експресни доставки в Азиатско-Тихоокеанския регион, неотдавна определи глобализацията като „твърде голяма, за да се провали“.

Не искам да омаловажавам въздействието на най-голямата икономика в света, която подкопава основана на правила търговска система и повишава вносните мита, което ще наложи ненужни разходи на потребителите, ще затрудни конкуренцията, ще подкопае растежа, ще отложи инвестиции и ще доведе до по-бавен растеж на световната търговия, отколкото би бил в противен случай.

Високите мита за страните от Югоизточна Азия може да отменят някои предимства на китайските и западните компании, които използват нови източници на евтина работна ръка и разнообразяват производствените си дейности, стратегия, известна като „Китай+1“.

Освен това, ако износът на Китай се пренасочи от САЩ към нововъзникващите пазари, други страни може да наложат мита, за да защитят местните си индустрии. (Напомняне, че Китай трябва да направи повече, за да подкрепи търсенето от собствените си потребители.)

Но като се има предвид, че Китай произвежда над 30% от стоките в света и доминира в ключови технологии за декарбонизация, трудно е да си представим, че светът ще се откаже бързо от тази високоефективна продукция. Голяма част от Глобалния юг продължава да внася китайски автомобили, които са евтини и с високо качество, въпреки че САЩ и Европа (в по-малка степен) поставят търговски бариери и предупреждават за прекомерния производствен капацитет на Китай.

Износът на автомобили от Китай е продължил да нараства. Графика: Bloomberg LP

Не трябва да се забравя и фактът, че по-голямата част от световната търговия не включва САЩ. Търговските коридори в Азия и между Азия и Близкия изток са „едни от най-бързо растящите в света“, коментира главният изпълнителен директор на HSBC Holdings Жорж Елхедери при представянето на отчета на банката.

„Глобализацията е съвсем жива и добре. Само приема много, много различен облик“, каза Бил Уинтърс, ръководител на Standard Chartered, пред инвеститори в края на юли и допълни, че клиентите диверсифицират веригите за доставки, производството и дистрибуцията. Банката с централа в Лондон постига по-голямата част от приходите си в Азия и Близкия изток и има голям бизнес в областта на финансирането на търговията.

В момента само около една пета от стойността на всички стоки и услуги, произведени по целия свят, се озовават в друга страна, според проучване на DHL от март, което означава, че потенциалът на световната търговия далеч не е изчерпан.

„Досега растежът на световната търговия беше изключително устойчив и не сме наблюдавали особено силни ответни мерки от страните, засегнати от американските мита. Това се дължи отчасти на факта, че тези страни осъзнават колко много печелят от търговията“, коментира Стивън Алтман, старши научен сътрудник в NYU Stern School of Business. Не виждам САЩ да оглавяват световно движение за отказ от търговията и досега изглежда, че глобализацията може да оцелее след Тръмп 2.0.“.

Всъщност протекционизмът и изнудването от САЩ вероятно ще убедят търговските партньори да си осигурят достъп до алтернативни пазари и това ще ги сближи. След като бяха засегнати от едни от най-високите мита на САЩ, Бразилия и Индия потвърдиха миналата седмица плановете си да засилят взаимните си търговски връзки. След като през декември сключи дългоочакваното търговско споразумение с южноамериканския блок Меркосур, Европейският съюз трябва да продължи процеса и да го ратифицира.

Така че, да, веригите за доставки са изправени пред разместване на пластовете, докато САЩ и Китай се раздалечават, но това не означава, че глобализацията е мъртва. По-скоро може би навлизаме в нова ера, характеризираща се с оттегляне на САЩ, инвестиции на китайски компании в чужбина и по-засилена търговия между другите страни.