Антиамериканизмът изяжда продажбите на най-известните брандове и ефектът може да е дълъг

През 1990 година с "вятъра на промяната" в Москва на Червения площад отвори врати първият ресторант на McDonald`s. В тази година на опашка да си купят сандвич от прочутата верига се нареждат 10 млн. души. За намиращия се в съседство мавзолей на Ленин чакат 3,2 млн. души.

Няма по-добър пример от това как прочутите американски марки се възползват от "меката сила" на Вашингтон по целия свят, пише колумнистът на Bloomberg Бет Коуит. Тя припомня и коментара на икономиста Ендрю Роуз, че "спечелването на умовете и сърцата носи повече продажби".

Сега администрацията на Доналд Тръмп е изоставила тактиката на "умовете и сърцата" за сметка на въоръжаване и икономически натиск, което прави останалата част от света незаинтересована от това какво продава Америка - независимо от това дали става въпрос за брандове или ценностите, които тя въплащава.

За това съобщава не само McDonald`s, който напусна руския пазар през 2022 година заради войната, която започна Москва в Украйна, а и брандове като Levi Strauss, които се сблъскват с бойкот на американските стоки в Европа и Канада. В супермаркетите в Дания и Канада например по искане на потребителите има поставени специални табели, които обозначават стоките, идващи от САЩ. Много приложения за мобилните телефони предлагат същата "услуга", разграничавайки американските стоки.

Още с идването си на власт новият американски президент обяви своя интерес да получи Гренландия, която е част от Кралство Дания и да присъедини Канада като следващия щат в състава на САЩ. Разбираемо, и антиамериканските настроения в тези две страни се увеличават.

В допълнение нежелание да купуват американското стимулира и митническата политика на Белия дом. Проучване на Kantar в 20 държави и сред 10 хил. души показва, че 37% от анкетираните ще спрат да купуват американски стоки именно заради митата, посочва още Коуит. В Канада този процент е 57 на сто.

"Корпоративна Америка трябва да се притесни, защото това е нещо повече от бойкот", смята анализаторът и допълва, че обикновено бойкотите траят кратко и нямат голям ефект върху компаниите. Но сега това може да продължи по-дълго и тази оценка се споделя и от Европейската централна банка (ЕЦБ), допълва още Бет Коуит.

Според проучванията на институцията нежеланието да се купуват американски стоки е емоционално решение, а не е продиктувано от икономически причини.

САЩ все още са водещи в Индекса на "меката сила" за 2025 година, но анализаторите отбелязват, че резултатите от проучванията показват, че САЩ започват да губят своята репутация.Тази година на второ място в индекса се изкачи Китай, измествайки Великобритания. Зя разлика от САЩ Пекин инвестира в своя имидж и ефектът върху китайските брандове е видим - всеки вече е чувал за "Лабубу", се казва още в коментара.

Южна Корея също се изкачва в тази класация, което е благодарение на продуктите, свързани с популярния сериал "Играта на калмари", разпространяван по Netflix, както на K-Pop.

Компаниите не смеят да се дистанцират от САЩ

Американските компании имат опцията да се дистанцират от САЩ. Но това е път, който малко изпълнителни директори искат да поемат, посочва Коуит. Пред тях е примерът на Amazon, които се отказаха от намерението си да покажат как митата повишават цените, след като Джеф Безос  получи обаждане от президента. Доналд Тръмп се подигра публично на главния икономист на Goldman Sachs Дейвид Соломон, който прогнозира, че търговската политика на САЩ в крайна сметка ще подхрани инфлацията.

Някои от компаниите обаче се отказват от най-очевидните американски символи и опитват да се позиционират като мултинационални брандове на пазара. И вероятно най-добрият подход при това има Walmart, смята още Бет Коуит.

Тя цитира данните на Kantar, според които извън границите на САЩ най-големият американски ритейлър по обем на продажбите рядко се позиционира като американски. В Канада Walmart е един от най-бързо развиващите се търговци на дребно и това е свързано с големите инвестиции в страната. В Мексико компанията стартира кампания за наемане на хора, депортирани от САЩ, и си спечели имидж на един от големите работодатели в страната.

Доброто им позициониране днес обаче е резултат от горчиви уроци, припомня още анализаторът. Walmart трябваше да напусне Германия през 2006 година. Първо германците имаха проблем с произнасянето на името, компанията не се съобрази и с културни норми, опаковаше всичко в торбички и беше в остри отношения със синдикатите. Оттогава Walmart се научи да "преглъща егото си" и навлизайки на нови пазари стана много по-склонна да си партнира с местни производители и дори да оперира под друго име. Но и досега все още не може да се върне в Германия, допълва още Бет Коуит.

Тя прогнозира, че времената, когато американските компании се възползваха от политиката на Вашингтон вече са свършили и те сами трябва да намерят своя начин да завладеят "сърцата и умовете" на потребителите.