Масовите депортации създават криза с работната сила в САЩ

Американската работна сила вече се сблъсква с недостиг на 1,2 млн. работници  - резултат от най-суровата и агресивна кампания, водена за прогонване на имигранти от страната, пише Bloomberg.

Президентът Доналд Тръмп обеща, че избавянето на страната от нелегални имигранти ще доведе до златна ера. Депортирането на милиони имигранти ще доведе до изобилие от работни места, по-високи заплати, по-малко престъпност и повече жилища, изтъква републиканецът.

Факт е, че САЩ имат нужда от тези работници. Републиканските законодатели и губернатори трябва да разбират този основен икономически факт, дори Тръмп да не го разбира. Имигрантският труд стимулира производителността, създава бизнеси и запълва недостига на работна ръка в една страна със застаряващо население.

Тръмп е само на една десета от пътя към целта си от 10 милиона или повече депортации, но резултатите вече стават ясни. В Калифорния и Тексас реколтата гние по нивите поради липса на работници, които да я берат. Асоциацията на генералните изпълнители на Америка съобщи през август, че недостигът на работна ръка вече е водеща причина за забавяне на проекти, като 92% от фирмите заявяват, че се затрудняват с наемането на персонал. От анкетираните 28% посочват, че са били засегнати от прилагането на имиграционните закони.

Имиграционната и митническа служба в момента депортира хора със скорост от около 1500 имигранти на ден и е депортирала около 180 000 души по време на управлението на Тръмп досега. Според Министерството на вътрешната сигурност, този брой нараства до 332 000 души, като се включат и преместванията от гранични патрули на или близо до границата.

Стефани Крамер от центъра за анализи Pew, който е използвал предварителни данни от преброяването, за да изчисли недостига на работна ръка, заяви, че не е ясно колко други са напуснали доброволно, но казва, че „не вярваме, че предварителните числа... са толкова далеч, че спадът да не е реален“.

Представители на администрацията на Тръмп може да смятат тези нарастващи числа за успех. Но републиканците, които се интересуват от икономиката (и собственото си политическо бъдеще), не бива да следват този пример. Време е да се изготви по-нюансирано, безпристрастно послание, което признава както приноса на имигрантите за страната, така и необходимостта от сигурни граници. И двете страни на това уравнение са игнорирани твърде дълго, тъй като партиите в страната воюват за крайни позиции, които не са от полза за никого.

Вече виждаме краткосрочните ефекти. Но в дългосрочен план, тъй като САЩ се превръщат във все по-враждебно и безмилостно място за имигранти, чуждестранни студенти, туристи и предприемачи, населението на страната ще намалява и застарява започвайки да прилича на обърната пирамида, с по-малко млади работници, които подкрепят нарастващ брой пенсионери на върха. Средностатистическият американец е на близо 40-годишна възраст, а един на всеки петима американци е на повече от 65 години.

Вече САЩ не се намират на етап, в който могат да разчитат единствено на работната сила, родена в страната. Растежът на това население се забавя от над 20 години и сега намалява.

Анализът на Pew показва, че имигрантите съставляват близо 20% от работната сила на САЩ. Около 45% от работещите в селското стопанство, риболова и горското стопанство са имигранти, както и 30% от строителните работници и 24% от работещите в сферата на услугите. В здравния сектор имигрантите съставляват близо една трета от домашните помощници и повече от една пета от работещите в старчески домове.

По-голямата си част това са млади работници, с дългосрочна продуктивност пред себе си. Застаряващата нация се нуждае от тази жизненост. Бюджетната служба на Конгреса, в анализ на имиграционния скок от 2024 г., настъпил по време на управлението на президента Джо Байдън, установи, че имиграцията е стимулирала растежа на брутния вътрешен продукт (БВП), запълнила е недостига на работна ръка и е увеличила потребителските разходи.

Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че скокът ще добави 1,2 трлн. долара към федералната хазна през следващото десетилетие и ще увеличи номиналния БВП с 8,9 трлн. долара.

Разбира се, това има и недостатъци. Бюджетната служба установи, че се очаква скокът да има различен ефект върху държавния и местния бюджет, като увеличените разходи за образование, здравеопазване и жилища ще надхвърлят всякакви компенсиращи приходи.

И точно тук администрацията на Байдън сгреши. Байдън искаше стабилно възстановяване след пандемията. Той видя имиграцията като сериозен тласък. Потокът от имигранти се увеличи драстично. Той даде на определени групи имигранти по-лесен достъп до временен легален статут, като значително разшири съществуващите програми, предназначени за хуманитарна помощ.

И това проработи. Анализ от 2024 г. на Федералния резерв в Далас установи, че произтичащият от това безпрецедентен скок е увеличил ръста на работните места и производството. По времето, когато Байдън напусна поста, икономическото възстановяване на САЩ беше водещо в света.

Но методите на Байдън създадоха и възможност за специфичния вид ксенофобия на Тръмп. Реториката на Тръмп беше прекалена, но няма съмнение, че той се възползва от нарастващото разочарование в граничните щати и други райони, останали сами да се справят с внезапните, високи концентрации на нови имигранти. Продължаващата неотстъпчивост на републиканците по отношение на всеобхватната реформа остави една тромава, остаряла система, негодна за съвременните миграционни модели.

Едно частично решение би могло да бъде законодателството, предложено от републиканския представител на Уисконсин Дерик ван Орден, което би установило правен процес за недокументирани селскостопански работници да преминат към легален статут на заетост. Той е скромен по обхват и двете страни ще намерят много за какво да се спорят, но законопроектът на Ван Орден е похвален, тъй като едновременно признава истинска нужда и, което е важно, изважда недокументираните работници от сянка, предоставяйки им защита, каквато в момента нямат.

Внесен през юли, законопроектът не е преминал през изслушвания.

Това, което започна с желанието на избирателите да експулсират престъпници и да осигурят сигурност по границите на САЩ, се превърна във все по-разширяваща се и жестока кампания. В тази страна се преминава граница, която има както морални, така и икономически последици.