Кризата във Франция не е проблем само на Макрон, а на цяла Европа

Петата република на Франция обещаваше преди време решително управление. Днес тя е известна преди всичко с парализа и политически театър. Четвъртото правителство на страната за малко повече от година едва оцеля при вотове на недоверие миналата седмица и то едва след като се отказа от ключовите пенсионни реформи, които трябваше да подредят фискалната политика на страната, пише Bloomberg.

Тазгодишният Нобелов лауреат по икономика, французинът Филип Агион, критикува политическата нестабилност, като я нарече „трагедия за Франция“. Тя също така е урок за цяла Европа.

Фискалните затруднения на Франция и партийната безизходица са не толкова причина, колкото следствие от по-дълбока дисфункция – държава, която харчи свободно, но все пак не успява да постигне резултати. Правителството облага с данъци и преразпределя по-голяма част от националния доход отколкото почти всички други страни от ОИСР. Близо 60% от френските граждани получават повече от държавата, отколкото внасят в нея.

Това доведе до нарастващ бюджетен дефицит, възлизащ на 5,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година, много над прага в Европейския съюз от 3%. Очаква се растежът да бъде под 1% тази година и с нарастващото дългово бреме тези разходи са неустойчиви. Понижаването на кредитния рейтинг от S&P Global Ratings миналата седмица показва как политиката създава структурни проблеми, които са по-трудни за решаване.

В същото време макар че високите данъци и щедростта на правителството намалиха неравенството спрямо другите страни, те не направиха много, за да генерират растеж или добри възможности. Социалната мобилност е в застой. Същото важи и за физическата мобилност. Макар че държавата е похарчила 43 млрд. евро за жилищни помощи през 2023 г., около 1,5% от БВП и около два пъти повече от средното ниво в ОИСР, ползите, свързани с локацията, и липсата на налично предлагане блокират семействата в области с малко работни места. В същото време над 2,7 млн. души са в списъци с чакащи за субсидирани жилища. Не е чудно, че много от тях се насочват към политическите крайности.

Високата цена на жилищните субсидии във Франция. Графика: Bloomberg LP

Президентът Еманюел Макрон дойде на власт, като обеща да направи Франция по-гъвкава и конкурентоспособна. Той успя в първото, като частично реформира трудовите пазари, понижи корпоративния данък и отмени данъка върху богатството, което привлече инвестиции обратно в Париж. През 2023 г. планът му да повиши пенсионната възраст от 62 на 64 години и да удължи периода на вноски щеше да има значително влияние върху дефицита.

Но Макрон се отказа от съкращаването на разходите, изисквано за балансиране на бюджета, и не успя да убеди обществото в нуждата от драстични реформи. Повишаването на акциза върху горивата през 2018 г. и плановете му да повиши възрастта за пенсиониране оставиха много избиратели с усещането, че са най-засегнати от неговата политика. Пенсионната реформа вече е отложена за след президентските избори през 2027 г. и дори тогава трудно ще бъде съживена.

Цената на замразената пенсионна реформа. Замразяването на пенсионните промени от 2023 г. вероятно ще увеличи дефицита в социално-осигурителната система на Франция като дял от БВП. Графика: Bloomberg LP

Последиците от неуспехите на Макрон надхвърлят Париж. Нестабилността във втората по големина икономика на еврозоната безпокои инвеститорите. Тя показва, ако е имало нужда от още доказателства, че дори зрели демокрации се затрудняват да управляват, когато политическият център се свива.

За традиционните партии има две поуки. Първата е, че ако лидерите не изградят бързо консенсус около нуждата от надеждните реформи, се стига до политическа блокада. Второ, само щедрите социални разходи няма да спечелят избирателите, ако те не виждат и възможност да подобрят перспективите си.

Франция все още има завидни сили – квалифицирана работна ръка, първокласна инфраструктура и дълбока промишлена база. Но без политически лидери, които искат да харчат по-умно и да казват на гражданите си суровите истини, тя рискува да стане голяма спирачка за Европа.