Франция жертва пенсионната реформа на Макрон в търсене на политическа стабилност

Новото френско правителство ще започне процес по спиране на пенсионната реформа, инициирана от президента Еманюел Макрон, премахвайки важен крайъгълен камък от неговото управление, докато търси начин за справяне с политическия хаос, пише Bloomberg.

Премиерът Себастиан Льокорню, един от най-близките съюзници на президента, обяви решението си пред парламента на 14 октомври, преди важните вотове на недоверие, които рискува да загуби.

Социалистическа партия и съюзниците ѝ, които премиерът таргетира с решението си, имат само 69 места от общи 577 в Националното събрание, но това е достатъчно, за да изиграят ключова роля при подобни действия в разпокъсания политически пейзаж на Франция.

Засега 39-годишният Льокорню изглежда си спечели спасителен пояс, след като лидерът на социалистите Оливие Фор потвърди, че групата му няма да гласува в подкрепа на вотовете на 16 октомври.

„Спирането на пенсионната реформа е само първа победа“, изтъква Фор. „Президентските избори през 2027 г. ще определят бъдещето на пенсионната реформа“, добавя той.

Спирането на законодателството на Макрон, което предвижда постепенно повишаваше минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години, е символично поражение на икономическата програма на президента и неговата мантра, че Франция трябва да работи повече за увеличаване на икономическия растеж и за възстановяване на публичните финанси. Но от друга страна мандата на Льокорню се крепи на косъм. Той подаде оставка преди осем дни на фона на вътрешните борби в кабинета, преди да приеме нов мандат в петък (10 октомври).

Междувременно Moody's Ratings планира да актуализира оценката си за френския държавен дълг на 24 октомври, а S&P Global Ratings ще направи това на 28 ноември.

Контролът на Макрон отслабна драстично след злополучното му свикване за предсрочни избори миналата година, което доведе до разделяне на долната камара на парламента между непримирими блокове.

Законодателите вече принудиха и двамата предшественици на Льокорню - Мишел Барние и Франсоа Байру - да подадат оставка заради плановете си да овладеят най-големия бюджетен дефицит в еврозоната. Ако Националното събрание принуди Льокорню да загърби поста по-късно тази седмица, според Макрон това ще доведе до нови избори.

Като част от усилията да накара партиите да подкрепят Льокорню, Макрон му даде „картбланш“ да намери път за излизане от кризата. 

Премиерът на Франция Себастиан Льокорню. Снимка: Bloomberg L.P.

Льокорню заяви, че пълното спиране на пенсионната реформа ще е от полза за около 3,5 млн. души, но ще струва 400 млн. евро през следващата година и 1,8 млрд. евро през 2027 г. Той предупреди, че това трябва да бъде компенсирано чрез спестявания, а не чрез по-голям дефицит.

„Няма да подкрепя резултат, който би застрашил доверието в страната ни“, заяви Льокорню пред законодателите.

Отстъпката на премиера по отношение на пенсиите е част от по-широк план за предоставяне на повече контрол на парламента върху финансите на Франция, докато политиците се стремят да приемат новия бюджет до края на годината. За тази цел Льокорню обеща да не използва член от конституцията, който позволява да заобикаля гласуването на законопроекти.

Това предвещава непредсказуема промяна в динамиката в Националното събрание, тъй като досега правителствата на малцинството разчитаха на вратичката, за да спрат по-радикални предложения от законодателите.

„Парламентът ще има последната дума“, категоричен е Льокорню.

Проектобюджетът, представен пред парламента във вторник, цели намаляване на дефицита до 4,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Франция от 5,4% за тази година. Льокорню заяви, че законодателите вече са свободни да изменят тези планове, но полученият дефицит не трябва да бъде по-голям от 5% от БВП.

В сряда Фор заяви, че партията му ще се противопостави на няколко от предложените от правителството мерки за намаляване на дефицита. Две трети от планираната корекция се основава на мерки за ограничаване на разходите, включително непопулярното замразяване на пенсиите и социалните помощи.

Проектът включва и частично удължаване на временното увеличение на корпоративния данък за най-големите фирми. Това ще осигури 4 млрд. евро приходи в сравнение с очакваните 8 млрд. евро за тази година, а други 2,5 млрд. евро ще дойдат от подновяване на данъка върху най-добре платените лица и въвеждане на нов данък върху богатството на холдинговите компании.

Фор каза, че може да се направи повече и че неговата група отново ще предложи данък върху богатството, разработен от икономиста Габриел Зукман, и пълно подновяване на данъка върху големите компании.