Политическият хаос във Франция прилича на дежа вю, но този път е различно

Когато новината за оставката на френския премиер Сабастиан Льокорню гръмна в понеделник сутринта, журналисти побързаха да се свържат с говорители на правителството, за да изяснят кои всъщност министри са на власт – тези, които Льокорню беше номинирал предишната вечер, или тези, които бяха на поста преди смяната на правителството, пише CNBC.

Ето колко безпрецедентно и неповторимо е политическото положение във Франция в момента (и между другото отговорът е, че номинираните в неделя вечерта ще бъдат временно изпълняващи длъжността, докато не бъдат избрани нов премиер и правителство).

Тринайсет часа след обявяването на новия си кабинет и след само 27 дни на поста Льокорню връчи оставката си на френския президент Еманюел Макрон.

Нестабилността е предизвикана от политическата фрагментация след предсрочните избори през юли 2024 г., като в двата кръга на гласуване, които бяха далеч от постигане на абсолютно мнозинство, се очертаха противоположни политически блокове.

Това накара Макрон да установи правителства на малцинството, които разчитаха на нестабилни споразумения и сделки и в крайна сметка се провалиха.

От една страна, сега се създава впечатление за дежа вю във Франция – следващият премиер ще бъде шестият на Макрон за по-малко от две години.

От друга страна, сегашната криза е различна – правителството на Льокорню не беше свалено от опозицията като тези на предшествениците му Мишел Барние или Франсоа Байру, собствените му съюзници станаха причина за падането му.

Оттегляне на съюзник

В обръщението си в понеделник сутринта, с което обясни решението си да подаде оставка, Льокорню обвини неотстъпчивостта на политическите партии за патовата ситуация, в която се озова Франция.

„Бях готов на компромис, но всяка политическа партия искаше другата политическа партия да приеме цялата ѝ програма“, заяви той и добави, че „съставът на правителството събудил известни партийни интереси, които не са свързани с бъдещите президентски избори“.

Това беше едва прикрита критика към Брюно Ретайо, наскоро назначен за вътрешен министър и лидер на дясноцентристката група „Републиканците“.

Малко след номинациите в неделя вечерта Ретайо критикува състава на правителството, „което не отразява обещаното откъсване“ от Льокорню, и заяви, че ръководството на партията му ще се срещне на следващия ден, за да реши дали да продължи да подкрепя правителството.

„Републиканците“ и нейните 49 депутати бяха част от „общата база“, която работеше с центристкия алианс на Макрон „Заедно“ след предсрочните избори и дори преди това по някои ключови реформи. Мнозина заемаха ключови постове, включително Брюно льо Мер, бивш министър на икономиката и финансите, чието завръщане в правителството като новия министър на отбраната разбуни духовете в партия „Републиканците“.

Ироничното е, че партия, която обича да се представя като партията на отговорността, особено що се отнася до публични финанси, предизвика новата политическа криза във Франция. Но дистанцирането на „Републиканците“ от правителството не остави на Льокорню поле за маневри.

До известна степен разпадането на „общата база“ не е изненадващо. С наближаването на президентските избори през 2027 г. партиите и ключовите политически фигури мислят за бъдещето си. Макрон не може да се кандидатира отново, след като спечели два пъти президентския пост. С неговата непопулярност дори съюзниците започват да се дистанцират. Новият ход на „Републиканците“ може да е още една крачка в по-широкото политическо пренареждане преди изборите.

Сега какво?

Сега всички погледи отново са насочени към „Елисейския дворец“.

В изненадващ обрат в понеделник вечерта Макрон даде на Льокорню още 48 часа за „последни разговори“ с конкурентни партии, за да се опита да излезе от задънената улица. Льокорню написа в социалната мрежа Х, че ще докладва на президента в сряда вечерта за възможен пробив, „за да може да направи всички необходими заключения“. 

В сряда Льокорню заяви, че е постигнал напредък в преговорите с парламентарните групи и очаква Макрон да бъде в позицията да назначи нов премиер в следващите 48 часа. „Има възможности за компромис в парламента“, каза Льокорню.

Трудно е да си представим какво може да постигне Льокорню извън вече направеното след номинацията му преди почти един месец. Тогава нови предсрочни избори ли са следващата стъпка?

Крайната десница начело с Жордан Бардела и Марин льо Пен призовават за това. Не е изненадващо, тъй като обществени допитвания показват, че те водят с 30-35% от гласовете на избирателите.

Това стана и миналата година, но в крайна сметка коалиция на левицата и т. нар. „санитарен кордон“ излязоха начело. След това коалицията между крайнолеви, комунисти, зелени и социалисти се разпадна.

Разпускане на Националното събрание всъщност би било логичен демократичен избор в сегашното положение, но няма гаранция, че то ще донесе по-ясно мнозинство.

Льокорню завърши изявлението си, в което обяви оставката си в понеделник сутринта, с думите: „човек трябва винаги да предпочете страната пред партията си“.

Резултатът от предсрочните избори миналата година беше тест – ще се научат ли френските депутати да работят в широки коалиции като много техни европейски колеги? 15 месеца по-късно отговорът е категорично „не“.