Разликата между половете при пенсиите в Европа: колко по-малко получават жените?

Разликата в заплащането между половете е добре документирано явление в цяла Европа. В Европейския съюз (ЕС) жените са получавали с 12% по-малко от мъжете през 2023 г., според данни на Евростат, което означава, че те са вземали по едва 88 евро за всеки 100 евро, придобивани от мъжете.

Разликата е още по-голяма, когато става въпрос за пенсиите, пише Euronews. В 27 европейски държави, включително и страни извън ЕС, жените получават значително по-ниски пенсии от мъжете. Средно доходите на жените от пенсии са с 22% по-ниски в сравнение с тези на мъжете. В някои големи икономики разликата надхвърля 35%, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

През 2024 г. разликата в пенсиите между половете варира от около 6% в Естония до 37% във Великобритания. Средната разлика за ОИСР е 23%, а средната европейска за 27-те разглеждани държави е 22%. Това означава, че средно на Стария континент жените получават пенсионни доходи в размер на само 78 евро, докато мъжете получават 100 евро.

Разликата надхвърля 30% в редица държави. Освен Великобритания, това са Нидерландия, Австрия, Люксембург, Белгия, Швейцария и Ирландия.

Най-малките различия се наблюдават в Естония, Исландия, Словакия, Чехия, Словения и Дания - всички с разлика от 10% или по-малко.

Пенсионна пропаст

„Разликата в пенсиите между половете до голяма степен е и „майчинска пенсионна пропаст“, тъй като започва да се отваря, когато жените създадат семейство“, казва проф. Александра Нийсен-Руенци от Манхаймския университет.

Тя отбелязва, че много жени намаляват работното си време, за да се грижат за децата си, което обикновено води до наказание под формата на по-ниско заплащане при работа на непълен работен ден.

„Майчинството и намаленото работно време понижават както текущите доходи, така и бъдещите пенсионни права. Те водят и до по-ниски доходи през целия трудов живот и по-кратка кариера, което оставя жените с по-малко разполагаем доход за инвестиции в частни пенсии“, допълва тя.

Нийсен-Руенци подчертава, че разликите между държавите отразяват различията в половите стереотипи относно грижите и домакинските отговорности. Консервативни социални модели като този в Германия съчетават високи нива на заетост на непълен работен ден сред жените, дълги прекъсвания в кариерата и съвместно данъчно облагане на домакинствата - фактори, които засилват тази разлика.

За разлика от тях, скандинавските и някои централно- и източноевропейски държави обикновено имат значително по-малки разлики в пенсионните доходи между половете. В тези страни трудовите истории на жените на пълен работен ден по-често наподобяват тези на мъжете, детските грижи са широко достъпни, а пенсионните системи включват по-силни преразпределителни елементи или компенсации за години, посветени на грижи.

Разликите остават, но има и напредък

Средната разлика в пенсиите между половете в европейските държави е намаляла от 28% през 2007 г. до 22% през 2024 г. Най-значителни спадове са отчетени в Словения, Германия и Гърция, където разликата се е свила с над 15 процентни пункта за тези 17 години.

Намалението надхвърля 10 процентни пункта и в Норвегия, Португалия, Турция и Люксембург.

„Силното сближаване на позициите на мъжете и жените на пазара на труда е основният двигател на това намаление в много държави, но е нужно време тези промени да се отразят напълно в по-ниски пенсионни неравенства“, се отбелязва в доклада Pensions at a Glance 2025 на ОИСР.

От 27-те държави разликата се е увеличила с 2 процентни пункта само в три - Австрия, Естония и Белгия. Във всички останали страни тя е намаляла, макар и в някои случаи съвсем слабо.

Резултат от дългосрочни неравенства

„Тези различия произтичат от дългосрочни неравенства, които се натрупват през целия трудов живот на жените и отразяват взаимодействието между пазара на труда, семейните политики и дизайна на пенсионните системи“, казва проф. Антонио Абатемарко от Университета в Салерно. „Разликата не е единично явление, а резултат от три взаимосвързани структурни фактора“, добавя той.

Първо, в много европейски държави - особено в Южна и Източна Европа - участието на жените на пазара на труда исторически е изоставало спрямо това на мъжете и често е било в неформални сектори, където не се плащат пенсионни осигуровки. Дейности като домашните услуги остават до голяма степен неформални и преобладаващо женски, което означава, че години труд може да не се превърнат в пенсионни права.

Второ, проблемът подчертава и отговорността по отношение на грижите за децата. В Западна Европа основният проблем вече не е навлизането на жените на пазара на труда, а прекъсванията, свързани с майчинството и грижите. В държави като Германия или Австрия жените, завръщащи се от майчинство, често преминават към работа на непълен работен ден, което води до по-ниски осигурителни вноски и по-бавно нарастване на доходите.

Накрая, Абатемарко отбелязва, че жените губят и вследствие на по-нови пенсионни реформи. Например според доклада Pensions at a Glance 2025 на ОИСР Словения е увеличила пенсионната възраст за жените повече, отколкото за мъжете от 1999 г. насам, като по този начин е намалила различията между половете.

Държавни срещу работодателски пенсии

Инес Гийемен, докторант в Антверпенския университет, подчертава относителната тежест на държавните спрямо работодателските пенсии в общия пенсионен доход. В държави със силни многостълбови пенсионни системи като Нидерландия по-голям дял от пенсионния доход е пряко обвързан с предишната заетост и възнагражденията. Тъй като достъпът и вноските в работодателските пенсионни схеми са силно обвързани с пола, а тези частни системи често нямат механизми за солидарност, частните пенсии обикновено задълбочават неравенствата между мъжете и жените.