Шестте големи предизвикателства пред Фед през 2026 г.

През следващите месеци пазарите несъмнено ще бъдат обсебени от избора на президента Доналд Тръмп за нов гуверньор на Федералния резерв и дали това ще му осигури контрола, който търси по отношение на лихвените проценти. Това обаче не е единственото предизвикателство, пред което ще се изправи американската централна банка през 2026 г., пише Bloomberg.

Независимост

Пазарите са прави да се тревожат. Ако Тръмп успее да подкопае доверието в ангажимента на Фед за овладяване на инфлацията, последиците биха могли да бъдат катастрофални. Въпреки това, дори ако следващият ръководител на регулатора иска да понижи лихвените проценти допълнително в съответствие с предпочитанията на Тръмп, този резултат далеч не е гарантиран. Гуверньорът трябва също така да убеди Комисията за отворения пазар, която определя паричната политика, като рискува да загуби доверие в случай на неуспех. Едновременното запазване на доверието в рамките на комисията, сред останалите представители на Фед, инвеститорите и президента ще бъде трудна задача.

Случаят с Лиса Кук, която Тръмп се опита да премахне, също се разглежда като основен проблем. Ако Върховният съд ефективно разшири правомощията на президента да отстранява представители на Фед, включително членове на Комисията за отворения пазар, това значително ще увеличи способността му да влияе на решенията по паричната политика – и потенциално ще доведе до елиминиране на тази комисия.

Лихви

Като оставим настрана политиката, Фед има достатъчно основания да остане стабилен, като паричната политика сега се оценява от гуверньора Джером Пауъл като почти неутрална след трите намаления на лихвите с по 25 базисни пункта през миналата година. Би трябвало да има по-малко напрежение между целите за поддържане на стабилен пазар на труда и постигане на целевата инфлация от 2%. Ще отнеме доста време, за да се натрупат достатъчно доказателства, които да оправдаят по-нататъшните корекции на лихвените проценти.

Импулсът на икономиката изглежда устойчив, като инвестициите в изкуствен интелект, данъчните облекчения и облекчените финансови условия осигуряват благоприятна почва. Инфлационният ефект от митата на Тръмп би трябвало да отшуми до средата на годината и да е по-малък от очакваното благодарение на различни изключения и предоговаряния. Инфлацията при жилищните имоти също се забавя, отчасти защото мерките срещу имиграцията на Тръмп допринесоха за срив при формирането на домакинства.

Баланс

Очаква се централната банка да продължи да купува държавни ценни книжа, поддържайки портфолио, достатъчно голямо, за да гарантира, че банките разполагат с достатъчно парични резерви и че пазарите на краткосрочно кредитиране функционират безпроблемно. Някои кандидати за шеф на Фед обаче пледират за рязко намаляване на баланса. Ако се направи опит в тази посока, това би усложнило провеждането на паричната политика, увеличавайки както волатилността на лихвените проценти, така и риска от приливни ефекти в банковата система.

Банков надзор

Регионалната банкова криза от 2023 г. разкри сериозни недостатъци в надзорния процес и култура. Заместник-гуверньорът Мишел Боуман иска фокусиране върху въпроси, съществени за банковата безопасност и стабилност, и за рационализиране на прекалено сложните и дублиращи се регулации. Целите са разумни, но как ще бъдат приложени на практика, предстои да видим. Самото разхлабване би могло да изложи данъкоплатците и икономиката като цяло на прекомерен риск.

Стейбълкойни

Кристофър Уолър предложи Фед да заложи на сметките на финтех фирми, които са получили ограничени банкови разрешения – позволявайки например на емитентите на стейбълкойни да депозират резервите си в централната банка. За разлика от традиционните сметки на Фед обаче, те не биха плащали лихва и не биха предлагали достъп до заеми от дисконтовия прозорец на регулатора – като по този начин ограничават полезността им, особено във времена на стрес. Как ще бъде решен този въпрос ще помогне да се определи бъдещето на платежната система на САЩ.

Парична политика

Комуникациите на централната банка се нуждаят от реформиране. Например, тримесечното ѝ обобщение на икономическите прогнози набляга на модалната прогноза и прикрива каква е причината за разногласията относно подходящата траектория при лихвените проценти – различия в икономическите перспективи или в това как трябва да реагира паричната политика. По-добър подход би бил публикуването на прогноза, придружена от алтернативни сценарии, подобно на това, което прави Европейската централна банка (ЕЦБ). Това би помогнало на участниците на пазара да разберат как би реагирал Фед, ако икономиката се отклони от базовата прогноза и по този начин би направило паричната политика по-ефективна. И все пак, въпреки предложението на Пауъл от май за възможни промени, досега нищо не се е случило.

Предизвикателствата пред Фед са както дълбоки – в случая с паричната политика – така и широки, простирайки се до области като надзора и плащанията. Ще бъде интересно да се види с какви недовършени задачи ще се заеме новият гуверньор.