ИПИ: България в Атласа на икономическата сложност – вървим напред, но бавно

Българската икономика се катери нагоре във веригите на добавена стойност с умерен темп; това сочат данните в последното издание на Атласа на икономическата сложност, публикуван от харвардския Growth Lab. Индексът разглежда не просто колко изнася дадена страна, а какво изнася и дали тези продукти и услуги изискват специализирани знания и умения. Колкото по-сложни и разнообразни са изделията, които произвежда дадена икономика, толкова по-добри са перспективите ѝ за растеж, пише в анализа на Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Индексът на икономическата сложност (ECI) разглежда експортния профил на страните и ги класира според знанието, умения и технологичното равнище, необходимо за производството или предоставянето на стоките и услугите в износа. Рафиниран фармацевтичен продукт или прецизна машина носят висока оценка; пшеница или необработена руда — не толкова. Ключовата теза на Growth Lab е, че именно отклоненията от очакваната за дадено ниво на доход сложност предсказват бъдещия растеж — страните, чието производство е по-сложно, отколкото би следвало да бъде според други показатели, например брутния вътрешен продукт, растат по-бързо.

Източник: Harvard Growth Lab

В актуалното издание (основано на данни за 2024 г.) България е на 33-то място с ECI оценка 0,8 – горната третина в световен мащаб. Преди десетилетие страната се движела около 40-45-о място, така че имаме всички основания да заключим, че налице е реален напредък. Това обаче се случва относително бавно, особено на фона на останалите страни със сходна икономическа траектория. В последното издание на индекса Чехия е на 7-о място, Унгария – на 13-о, Словакия – на 17-о, Румъния – на 23-то.

Всички тези държави имат подобна отправна точка, но ключови разлики: Чехия и Унгария са привлекли огромни инвестиции в автомобилостроене и електроника; Словакия е изградила един от най-наситените автомобилни производства на глава от населението в света. Румъния, която преди десетилетие беше зад България, днес изпреварва с близо десет позиции.

Сред водещите износни продукти на България продължават да имат осезаем дял стоки като течни горива, мед, зърнени култури и текстил – категории с ниска до средна сложност според модела на Growth Lab. Нито един от тях не е от типа, за който харвардският индекс дава висока оценка. IT секторът расте, фармацевтиката също, но делът им в общия износен профил остава скромен. Въз основа на текущата сложност авторите на класацията прогнозират бъдещия темп на растеж – около 1,7% годишно за България, далеч под нужното за бързо сближаване със средноевропейските нива на доходи.

Growth Lab предлага и аналитична рамка за политики, ползвайки следния подход: по-висок растеж изисква повишаване на икономическата сложност, а това от своя страна изисква насочване към производство на нови продукти в непосредствена близост до текущия профил.

За България това означава, най-общо, три неща. Първо, целенасочено привличане на инвестиции в сектори, в които вече съществува реална база – машиностроене, електроника, фармацевтика. Второ, реална връзка между образованието и пазара на труда – технологичните компании в София и Пловдив вече се оплакват не от данъци, а от липса на кадри. Трето – и може би най-важно – намаляване на административните пречки пред частните инвестиции. Бавната и непредвидима регулаторна среда кара потенциалните инвеститори да избират Прага или Будапеща пред София.