Лагард: Европа трябва да внимава с енергийната помощ

Гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард призова правителствата в Европа да не прекаляват с помощта за избирателите, свързана с компенсирането на високите цени на енергоносителите, като се позова на фискалната сдържаност, съобщава Bloomberg.

„Управителният съвет (на ЕЦБ) подчертава неотложната необходимост от укрепване на икономиката на еврозоната, като същевременно се поддържат стабилни публични финанси“, изтъква Лагард, след като ЕЦБ запази лихвените си проценти непроменени. „Всички фискални отговори на шока в цените на енергията трябва да бъдат временни, целенасочени и съобразени с конкретния случай“, добавя тя.

Правителствата в региона вече започнаха да реагират на продължаващия енергиен шок, причинен от войната в Иран. Цената на петролния бенчмарк сорт Брент остава над 100 долара за барел, докато фючърсите на европейския природен газ скочиха след повреда на най-големия терминал за износ на втечнен природен газ (LNG) в света, който се намира в Катар.

Коалицията на премиера на Италия Джорджа Мелони одобри временно намаление на акцизите върху горивата в страната по-рано тази седмица. Германското финансово министерство междувременно обмисля въвеждането на неочакван данък върху петролните компании, отделно от мерките, налагащи еднократно дневно ограничение за увеличение на цените на бензина.

Всяко действие във Франция може да привлече най-много вниманието на ЕЦБ, предвид разходите на страната през последния период и затрудненията ѝ да намали дефицита, който вероятно ще остане значително над тавана от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), който е определен за Европейския съюз (ЕС), през следващите години.

Лагард признава, че въздействието вече се усеща върху потребителите, отбелязвайки, че то „оказва влияние върху реалните доходи и доверието“ и се очаква да им навреди още повече при по-драматични сценарии, изготвени от ЕЦБ.

Тя използва случая, за да повтори аргумента си за декарбонизация на енергийните доставки и реформиране на икономиките.

„Настоящата енергийна криза подчертава необходимостта от по-нататъшно намаляване на зависимостта от изкопаеми горива“, изтъква Лагард.

Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, настоя, че държавната хазна не трябва да бъде използвана толкова масово отново.

„Ние, французите, нямаме останали пари“, изтъква той пред радио RTL. „Има и друг проблем с помощта: Ако поддържаме зависимостта си от петрола със скъпоструваща помощ, с всеки петролен шок ще се сблъскваме със същия негативен ефект“.

Икономистът на UniCredit Тулия Буко обясни в доклад от миналата седмица как правителствата все още плащат сметката за щедрата помощ от 2022 г.

„Влошаването на публичните финанси, произтичащо от кризата с Covid-19 и енергийната криза, и свързаното от това увеличение на разходите за рефинансиране значително ограничават възможностите за маневриране в много европейски страни“, изтъква Буко, добавяйки: „Ако конфликтът продължи, всички мерки ще трябва да бъдат внимателно насочени към уязвимите домакинства и, където е уместно, към енергоемките индустрии“.