Войната с Иран прави американската икономика по-доминираща от всякога

Президентът Доналд Тръмп не нападна Иран, за да помогне на американската икономика за сметка на съюзниците си. Въпреки това, малко или много, точно това се случи, пише Wall Street Journal.

Въпреки високите цени на бензина американската икономика се държи стабилно. В чужбина обаче лихвените проценти и рисковете от инфлация скочиха, горивото се пести, а икономическите прогнози се влошават.

Икономистите от Citi понижиха прогнозата за растежа на еврозоната през тази година с 0,4 пр.п., а тази за САЩ – само с 0,1 пр.п. Причината: нетният внос на петрол и втечнен природен газ засяга с 1% до 2% от европейския брутен вътрешен продукт, докато нетният износ допринася с 0,2% към производството на САЩ.

Тези цифри помагат да се обясни защо Тръмп води войната в Персийския залив по различен начин от предшествениците си. Стратегическите му мотиви не са толкова различни: да лиши враждебна сила от средствата да доминира в региона и да защити Израел.

Различното са икономическите аспекти. Предишните президенти вярваха, че свободният поток на петрол е едно от онези глобални обществени блага, които САЩ са уникално подготвени, дори задължени, да пазят.

През 1990 г. Джордж Буш старши обоснова изпращането на войски в региона на Персийския залив не само с цел освобождаването на Кувейт от хватката на опасен диктатор, но и за да му отнеме контрола над 20% от световните петролни резерви.

„Няма заместител на американското лидерство“, заяви той пред Конгреса през септември същата година. „Съединените щати ще имат трайна роля в подпомагането на страните от Персийския залив.“

За сравнение, Тръмп, в изявление пред нацията в сряда вечерта, прозвуча безразличен към това дали Ормузкият проток ще бъде отворен отново: „Съединените щати почти не внасят петрол през Ормузкия проток и няма да внасят такъв и в бъдеще.“ Тези, които го правят, каза той, трябва да купуват повече от САЩ – „Имаме в изобилие“ – и да поемат водещата роля в отварянето на пролива.

Преосмислянето от Тръмп на ролята на САЩ в световната сигурност и търговия вече обхваща и петрола. САЩ вече не се възприемат като гарант на международната стабилност и норми, а по-скоро като егоистичен актьор, който използва контрола върху петрола, за да укрепи собствената си мощ.

САЩ се превърнаха в енергийна суперсила благодарение на щастлива случайност и политика. Шистовата революция значително увеличи производството на петрол и газ в страната, а федералната и щатската политика и изграждането на съоръжения за втечнен природен газ (LNG) направиха тази продукция достъпна за света.

В този процес петролът и газът се превърнаха в ключови фактори за икономическия растеж и престижа на САЩ. Страната печели повече от износа на LNG, отколкото на царевица и соя, и два пъти повече, отколкото от филми и телевизионно съдържание, съобщава S&P Global.

Изкопаемите горива са в основата на визията на Тръмп не само за вътрешен просперитет, но и за международно влияние. Той създаде Национален съвет за енергийно господство скоро след встъпването си в длъжност, а неговата Стратегия за национална сигурност, публикувана през ноември миналата година, определя „американското енергийно господство“ като „първостепенен стратегически приоритет“.

Когато през януари американските сили заловиха венецуелския диктатор Николас Мадуро, ползата беше двойна. Режимът, който беше оспорил хегемонията на САЩ в Западното полукълбо, беше неутрализиран, а САЩ придобиха де факто контрол над важен източник на петрол. Тръмп вече използва този контрол, за да ограничи доставките за Куба, надявайки се да промени нейното управление.

Европейският съюз (ЕС) някога зависеше от Русия за 45% от вноса си на природен газ. Русия използва тази зависимост като оръжие, спирайки доставките след пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г. С огромни разходи Европа се преориентира към по-безопасни алтернативи. Според И Energy Economics and Financial Analysis САЩ сега доставят 57% от вноса на втечнен природен газ в ЕС.

Вследствие на заплахите на Тръмп да завземе Гренландия и да напусне НАТО европейците може би се чудят дали просто не са заменили една геополитическа уязвимост с друга. Тръмп намекна, че може да наложи търговско ембарго на Испания за това, че е отказала да позволи на американските сили да използват базите ѝ за атака срещу Иран. Анализатори заявиха, че загубата на американски втечнен природен газ би била скъпа за Испания, но също така и малко вероятна. ЕС би могъл да отвърне на удара.

Тръмп може би първоначално се е надявал, че иранският режим, подобно на този във Венецуела, бързо ще се предаде, отказвайки се от ядрените си амбиции в замяна на облекчаване на санкциите. Възможно е Тръмп да придобие известно влияние върху иранския петрол, както направи с този на Венецуела. С умиротворяването на тези две държави заплахата за световния пазар на петрол от геополитическа нестабилност би намаляла.

Това все още може да се случи. С унищожена армия и ядрени амбиции в руини, режимът все още може да сключи мир. А ако не го направи, проливът все още може да бъде отворен със сила: американски войски нахлуват в региона, а други страни обсъждат как да отворят отново пролива. Въпреки всички приказки на Тръмп, че ще остави контрола над пролива в ръцете на Иран, това би противоречало на това, което собствената му Стратегия за национална сигурност счита за основен национален интерес.

Дори ако контролът на САЩ върху световния петрол и газ се разшири – било то поради изгубени доставки от Персийския залив, или поради контрола върху иранските пратки – икономическата реалност ограничава колко полезно е това от геополитическа гледна точка. „За да бъдеш наистина доминиращ, трябва да имаш ниски разходи, а ние нямаме“, казва ветеранът петролен анализатор Филип Верлегер.

Тръмп разполага с малко очевидни лостове на влияние, с които да принуди частните производители да задържат доставките, а във всеки случай това би противоречало на вътрешния му приоритет да поддържа ниски цени.

Други страни станаха нетърпеливи клиенти на американския петрол и газ благодарение на репутацията за надеждност, изградена преди втория мандат на Тръмп. Ако използваш тази връзка като оръжие, те ще потърсят алтернативи. Можете просто да попитате Русия.