Доминото на световните икономически рискове през втората половина на 2026 г.

Европа също заема по-твърда позиция. Европейската комисия води повече от 50 разследвания за защита на търговията срещу Китай – увеличение спрямо 17 преди година – и планира да представи по-широка стратегия за икономическа сигурност до септември.

Тези търговски напрежения се пренасят и към бума в изкуствения интелект, който даде тласък на финансовите пазари през тази година.

Oxford Economics отбелязва, че AI индустрията в САЩ зависи силно от полупроводници и друг хардуер, доставян от Североизточна и Югоизточна Азия – регионите, които имат най-много да губят от евентуални по-нататъшни прекъсвания в доставките на суровини през Ормузкия проток.

Междувременно Банката за международни разплащания (BIS) – организацията, обединяваща централните банки – предупреди, че AI бумът все повече се основава на непрозрачно „циркулярно финансиране“ между производители на чипове, гиганти в областта на облачните услуги и лаборатории за изкуствен интелект, както и на слабо регулираното частно кредитиране, при които отдаването на заеми на сектора се е увеличило четирикратно за пет години.

Ръководителят на BIS за Азиатско-Тихоокеанския регион, Джан Тао, предупреждава, че зависимостта на сектора от небанково финансиране означава, че негативен обрат при AI компаниите би могъл да предизвика по-рязка и по-бърза корекция, отколкото традиционна банкова криза.

Суийт изготвя модел за това как би изглеждало подобно обръщане на тенденцията.

„Създадохме така наречения сценарий за срив в технологичния сектор, при който американските технологични акции поевтиняват с 25% в рамките на една година“, казва той пред Euronews.

Според него такъв шок би довел до „пълно спиране“ на американската икономика, което би се отразило на износителите на технологии и настроенията на инвеститорите по целия свят, оставяйки глобалния растеж с 1,1 пр.п. под базовия сценарий на Oxford Economics за следващата година.

Централни банки, избори и календар

Последните парченца домино са монетарните решения и политиката.

Oxford Economics очаква големите централни банки да се окажат по-умерени, отколкото финансовите пазари предвиждат в момента, макар че те биха могли да променят курса си бързо, ако трафикът през Ормузкия проток се затрудни или цените на AI суровините сигнализират за напрежение в предлагането.

Най-близкият тест е решението на Федералния резерв за лихвения процент под ръководството на председателя Кевин Уорш по-късно този месец, което идва веднага след слабия доклад за заетостта от юни.

След това предстоят междинните избори в САЩ през ноември и парламентарните избори в Израел, които трябва да се състоят до края на октомври, като и двете събития биха могли да повлияят на мирния процес в Близкия изток. През септември изборите в германските провинции също биха могли да поставят на изпитание коалицията, стояща зад фискалната политика на Германия – ключов двигател на икономиката на еврозоната.

Oxford Economics също така отбелязва реални положителни тенденции – от по-високата производителност, задвижвана от изкуствения интелект, до икономиката на ЕС, която издържа изненадващо добре през второто тримесечие.

Дали устойчивостта в Европа е реална, ще се види първо в Германия и в данните за кредитирането, твърди Суийт.

„Ако компаниите поемаха свиването на маржовете вследствие на скока в цените на енергоресурсите, без да съкращават инвестициите си и да изчерпват кредитните си линии, това би подкрепило тезата, че основната динамика на икономиката е по-добра, отколкото очаквахме“, казва той, добавяйки, че свиването на банковото кредитиране в еврозоната би сочило в обратната посока.

Важно е да се подчертае, че типичната грешка в прогнозите на Oxford Economics е почти един пълен процентен пункт, а диапазонът около тази оценка в частност е по-широк от обичайното.