IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Шолц пред ООН: Войната на Русия е чист империализъм

В речта си германският канцлер осъди така наречените „референдуми" в сепаратистките райони в Украйна

08:46 | 21.09.22 г. 1
Автор - снимка
Създател
Снимка:  EPA/Peter Foley
Снимка: EPA/Peter Foley

В първата си реч пред Общото събрание на ООН германският канцлер Олаф Шолц заяви подкрепата си за Устава на ООН и осъди войната на Русия в Украйна като „чист империализъм".

„Завоевателната война на Русия срещу Украйна не може да бъде оправдана с нищо", каза той и призова отговорните да бъдат наказани: „Трябва да гледаме и да действаме, когато Русия извършва военни престъпления в Мариупол, Буча или Ирпин. Ще потърсим отговорност на убийците“, цитира канцлера DPA. 

Това беше първото обръщение на германски правителствен ръководител към Асамблеята след речта на Ангела Меркел през 2007 г. На извънредната сесия на Общото събрание след нападението над Украйна министърът на външните работи Аналена Бербок все още представляваше Германия. Във вторник тя замина за Ню Йорк, за да участва в 77-ата сесия на Асамблеята, която е засенчена от войната в Украйна. 

По-рано през деня и френският президент Еманюел Макрон осъди действията на Русия като „връщане към епохата на империализма и колониите“, опитвайки се да привлече подкрепата на страни, които са преживели колониализма и сега не са склонни да надигнат глас срещу Москва.

Самоопределението и политическата независимост нямат значение за Владимир Путин, подчерта Шолц в речта си. „Има само една дума за това: това е чист империализъм", каза той пред събралите се държавни и правителствени ръководители от цял свят.

Завръщането на империализма е катастрофа не само за Европа, каза германецът. „Това е и катастрофа за нашия световен мирен ред, който е антитеза на империализма и неоколониализма“. 

Ето защо беше толкова важно, че 141 държави осъдиха завоевателната война на Русия в същата зала през пролетта - каза той. „Путин ще се откаже от войната и имперските си амбиции само когато разбере, че не може да спечели тази война", каза Шолц.

Още преди речта си Шолц атакува Русия и обяви референдумите за присъединяване към Русия, планирани от сепаратистите в три украински региона, за незаконни според международното право. 

Съвсем ясно е, че „не приемаме руски диктаторски мир - и никакви фалшиви референдуми", каза Шолц. „Всичко това е просто опит за империалистическа агресия, която трябва да бъде прикрита с това“.

Не приемаме руски диктаторски мир - и никакви фалшиви референдуми
Олаф Шолц, канцлер на Германия

Шолц: Руският "диктаторски мир" е неприемлив

По-рано през седмицата признатите от Москва "народни републики" Луганск и Донецк в Източна Украйна, както и Херсонска област в южната част на страната, обявиха, че ще проведат „референдуми" за присъединяване към Руската федерация. Гласуването е планирано между 23 и 27 септември. През 2014 г. Русия подготви по подобен начин анексирането на украинския черноморски полуостров Крим.

Украйна трябва да е в състояние да отблъсне инвазията на Русия, каза германският канцлер. „Подкрепяме Украйна с всички сили: финансово, икономически, хуманитарно, а също и с оръжие". Малко преди заминаването на канцлера за Ню Йорк германското правителство обеща да предостави още оръжия от запасите на Бундесвера, включително четири тежки артилерийски установки от типа гаубица 2000.

Когато през март 141 от 193-те държави - членки на ООН, осъдиха руската атака срещу Украйна, това беше счетено за дипломатически успех. Двете най-населени страни в света - Китай и Индия - се въздържаха, но не гласуваха против.

За да убедят по-малките и по-бедни страни да осъдят Русия, западните държави им обещаха през пролетта, че в бъдеще ще бъдат по-отзивчиви към техните опасения. „Чуваме ви", каза Бербок през март.

Това е една от причините, поради които за тази седмица са планирани няколко срещи на групи по теми като продоволствената сигурност, последиците от изменението на климата и ролята на африканските страни и островните държави.

Шолц призна Устава на ООН и неговите ценности, но също така призова за реформа на институцията. Правилата твърде често отразяват „света отпреди 30, 50 или 70 години", а не днешната реалност. Той поднови кандидатурата на Германия за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

Същевременно канцлерът заяви, че Германия е готова да поеме по-голяма отговорност - първоначално като един от десетте ротационни членове през 2027 г. и 2028 г., но в перспектива и като постоянен член. „Моля ви да подкрепите нашата кандидатура - кандидатурата на страна, която уважава принципите на ООН, която предлага и търси сътрудничество“. 

Съветът за сигурност е най-важният орган на ООН, който всъщност отговаря за разрешаването на конфликти и поддържането на мира. Но поради правото на вето членовете често се блокират взаимно по важни въпроси. Заради тази блокада на войната в Украйна през март беше свикана и извънредна Генерална асамблея.

Постоянно блокиране чрез вето

Съветът за сигурност се състои от 15 от 193-те държави членки на ООН. Пет ядрени сили, сред които САЩ, Китай, Русия, Великобритания и Франция, са постоянни членове. Някои от останалите 188 държави членки се редуват на всеки две години на останалите десет места. Германия кандидатства за поста на всеки осем години.

В продължение на десетилетия се обсъжда фундаментална реформа на Съвета за сигурност, но без да има напредък. Това се отнася и за кандидатурата на Германия: въпреки че страната се радва на добра репутация сред повечето държави членки на ООН, като надежден посредник, който взема предвид и проблемите на малките и слабите държави, тя не е единствената страна, която има добра репутация.

Дипломатите обаче не виждат големи шансове за преструктуриране на Съвета за сигурност, така че в него да бъдат включени нови постоянни членове като Германия. „Всички големи идеи за реформиране на Съвета ще останат без резултат", подчертава пред Handelsblatt преговарящ, който желае да запази анонимност.

Той заявява, че не може да си представи формула за реформа на Съвета, с която да се съгласят всичките пет настоящи постоянни членове. Всъщност всяка от петте сили с право на вето - САЩ, Русия, Китай, Франция и Обединеното кралство - може да попречи на преструктурирането на Съвета за сигурност.

От 2000 г. насам Германия открито претендира за постоянно място в Съвета за сигурност. Страната иска да постигне тази цел заедно с Бразилия, Индия и Япония (Г4). Според Министерството на външните работи в Берлин освен Г4 и Африка ще получи постоянно място в Съвета. Досега обаче всички дипломатически опити са оставяли напразни.

В речта си Шолц се спря не само на войната в Украйна, но и на изменението на климата и правата на човека, като отправи конкретни искания към Китай. Той призова Пекин да изпълни препоръките на Службата на ООН за правата на човека относно положението на уйгурската етническа група в Синдзян. „Това би било знак за суверенитет и сила. И гаранция за промяна към по-добро", казва той.

Последна актуализация: 08:46 | 21.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

1
rate up comment 5 rate down comment 0
Sad
преди 2 месеца
Интересно е човек да слуша такива изказвания. Особено ако е живял по времето на комунизма. Защото навремето на запад думата империаллизъм беше добра, а при нас западняците бяха лошите империалисти. Сега явно Германия е станала социалистическа държава поне, и за тях вече думата империализъм има негативно значение. Що не го кажат на Великобританците, които още имат колонии?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още