ЕС насочва вниманието си към Балканите, докато популярността му там угасва

От десетилетия присъединяването към Европейския съюз бе възприемано като Светия граал за страните от Западните Балкани. Но за повечето от тях тази мечта остава непостижима и те започват да търсят алтернативи, пише Bloomberg.

Хората от Албания, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора все по-ясно изразяват разочарованието си тази година, докато Европа се бори с последиците от войната на Русия в Украйна и кризата с разходите за живот.

„Проучванията от последните 18 месеца – както в нашата страна, така и в региона – показват спад на подкрепата за ЕС“, каза македонският президент Стево Пендаровски миналата седмица. Брюксел има основна вина за това, казва той, тъй като „ние обективно не виждаме процеса по евроинтеграция да върви напред“.

ЕС си взима бележка. Във вторник (6 декември) съюзът ще проведе среща с лидерите на 27-те членки в албанската столица Тирана, за да покаже, че все още вярва, че Балканските страни един ден ще се присъединят към него.

Оплакванията идват не само от страни, където надеждата за членство в ЕС остава силна. Дори Европейският парламент упрекна лидерите на блока, че „не изпълняват дългогодишните обещания на ЕС“.

„Липсата на ангажимент и доверие в ЕС през последните няколко години създаде вакуум, който отваря пространство за Русия, Китай и други злонамерени трети страни“, каза ЕП.

Да бъдеш оставен извън съюза остава да изостанеш икономически. Жизнените стандарти на шестте балкански страни, които още не са членове, са под 50% от средното ниво за блока миналата година, а 12-те бивши комунистически държави, които са се присъединили към съюза от 2004 г, насам, надвишават това ниво.

Да вземем Северна Македония, която заедно с Албания започна преговори по присъединяване през юли, след като чака 17 години за това след бурен процес, в който дори промени името си, за да изпълни условието.

След като преодоля това препятствие, напредъкът ѝ все още е в застой заради спорове с България, която иска промяна в конституцията на Северна Македония, преди да продължи в процеса по присъединяване, припомня Bloomberg.

Това е трудна хапка за преглъщане от хората в Северна Македония, тъй като забавянето може да добави години към шансовете им за по-богат живот, който да наподобява стандартите на ЕС.

„Има много страни, които вярват, че напредъкът трябва да е по-бърз“, каза американският специален пратеник за Балканите Габриел Ескобар миналата седмица.

Макар че също е в безизходица с ЕС, Сърбия протяга ръка, опитвайки се да увеличи влиянието си в региона, който в миналото беше доминиран от Белград преди кървавото разцепване на Югославия.

Сръбският президент Александър Вучич, който жонглира с близки отношения с Русия и желание да се присъедини към ЕС, първи изпрати ваксини срещу Covid-19 на Северна Македония преди две години.

А правителството му промени законите през октомври, за да може да започне да изнася природен газ на южната си съседка.

Вучич се опитва да заздрави и форума „Отворени Балкани“, който улеснява търговията и пътуванията и намалява роуминг таксите в региона. Той твърди, че без ясна цел за членство от страна на ЕС балканските страни трябва да заздравят икономическите отношения.

ЕС заклейми инициативата, както и няколко официални представители от някои балкански държави, които се отдръпват от нея. Те се опасяват, че държавите, които водеха войни, за да станат независими една от друга през 90-те години, може да изгубят фокус върху присъединяването.

Това е „нежелан заместник и отвличане на вниманието от европейската интеграция“, каза министерство на европейските работи на Черна гора в изявление, добавяйки, че на форума „Отворени Балкани“ му липсва прозрачност и разчита на лични отношения между „харизматични лидери“.

В крайна сметка обаче ЕС трябва да понесе основната вина за липсата на напредък към членство, коментира базираният в Скопие политически анализатор Люпчо Поповски.

„При липсата на голяма награда хората се стремят да търсят незабавни ползи, дори и да са по-малки“, каза той.