IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Когато Путин за първи път заговори за война

Съдейки по коментарите, руският президент едва ли има истински намерения за мирни преговори

11:29 | 23.12.22 г.
Графит в София в подкрепа на Украйна. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group
Графит в София в подкрепа на Украйна. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

"Нашата цел не е да разширим този конфликт, а напротив - да приключим тази война", коментира руският президент Владимир Путин пред журналисти в Москва, говорейки за първи път за война в Украйна.

На 24 февруари Путин говореше за "специална военна операция", вероятно смятайки, че за няколко дни ще успее да превземе страната. И действително - това не може да бъде наречено война, а операция. На 22 декември, в своя разговор с руските медии, той вече нито веднъж не спомена думите "специална военна операция", а говори единствено за война и бойни действия.

Всичко започна през 2014 г. с протестите на Майдана, довели до свалянето на президента Виктор Янукович, който избяга в Русия и до днес е още там, коментира Путин и е категоричен, че това е "именно война". "А какво е, ако се нанасят въздушни удари по центровете на градове с милионно население? Какво е ако против тях се разгръща войска с бронирана техника? Това е война и още как, бойни действия", коментира още Путин в разговора си с журналисти, видео от който е публикуван на сайта на Кремъл.

И какво е наистина? Самият Путин призна официално, че Русия умишлено се цели по обекти на гражданската инфраструктура, което отговаря на целите на "специалната военна операция", както все още я наричаше тогава. От 10 октомври насам руските военни нанесоха 9 масови ракетни обстрела над обекти на гражданската инфраструктура в Украйна, отделно са всекидневните артилерийски обстрели над градовете, включително и в Херсон, където Русия претендираше, че ще "остане завинаги".

По този начин Москва воюва с НАТО. Владимир Путин е категоричен, че именно САЩ са причината за протестите в Украйна, довели до смяната на курса в управлението и желанието на украинците да бъдат част от ЕС и НАТО. Сега САЩ и НАТО са тези, които провокират войната в Украйна.

Дойде ли време да бъде сложен край?

"Всеки конфликт, всеки въоръжен конфликт завършва с някакви преговори на дипломатическо ниво", заявява още Путин и е категоричен, че засилването на бойните действия само ще доведе до "неоправдани загуби". Но дали действително това е покана за мирни преговори?

Ако съдим по коментарите на Путин, едва ли. Публично руският президент рядко споменава дори името на своя украински колега Володимир Зеленски. В Кремъл отдавна заявяват, че воюват със Запада и САЩ, а сега руският президент намеква, че е готов да преговаря за мир именно с представители на Запада, не с Украйна.

Какво означава това? Единствено, че Владимир Путин не е готов да признае Украйна за суверенна държава, нито териториалната ѝ цялост, нито че държавният ѝ глава е равен на него. В неговите заявления Кремъл пази украинския народ от собствените му, избрани в свободно проведени избори власти.

Досега в Кремъл не коментират предложението за мир на Киев. Говорителят на институцията Дмитрий Песков заяви само, че досега не са чули нищо конкретно от Украйна, въпреки че Зеленски представи своя план от 10 точки по време на срещата на Г-20 в Бали, на която присъства и руският външен министър Сергей Лавров.

Москва непрекъснато поставя своите условия за мир, в които основното е Киев да се съобрази с "новите реалности" - присъединените от Русия територии. В Кремъл обаче съвсем нямат намерение да се съобразят с предложенията, особено тези, предвиждащи изтеглянето на руската войска от територията на Украйна. В плана на Украйна е предвидено преговорите да поставят основата как двете воюващи страни да живеят една до друга през следващите години.

Москва също трябва да се съобрази с "новите реалности" - от 1991 г. Украйна е независима държава, със собствена политика и път за развитие. Това се случи след референдум сред всички украинци, признат за валиден от целия свят, включително и от Москва, с подписването на декларацията за независимостта на съюзните републики на 26 декември 1991 г.

Допреди войната Западът също признаваше с половин уста тези нови реалности - осъждайки на думи анексирането на Крим, но в крайна сметка запазвайки всички свои връзки с Русия. Днес настроенията са други - икономическите интереси са забравени и колкото и да настояват за край на войната, западните лидери признават, че Киев сам ще прецени как и при какви условия ще стане това.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:30 | 23.12.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

Финанси виж още