ЕК предлага оттегляне на ЕС от договора за Енергийната харта

Европейската комисия (ЕК) предложи всички страни членки на Европейския съюз (ЕС) да се оттеглят от Договора за енергийната харта (ECT) – пакт за защита на инвеститорите, за който се смята, че възпрепятства усилията на блока за декарбонизация, съобщава Politico.

Брюксел поведе натиска за реформиране на договора и създаване на бариери пред компаниите, работещи с изкопаеми горива, да водят дела заради промени в политиката като забрана на офшорни сондажи или постепенно спиране на добива и употребата на въглища. Последните години това усилие беше в застой, като осем държави от ЕС - Дания, Франция, Германия, Люксембург, Холандия, Полша, Словения и Испания - заплашиха да се откажат.

„Запазването на непопулярния Договор за Енергийната харта не е жизнеспособна опция за ЕС“,  изтъква еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон. „Договорът в сегашния си вид не е в съответствие с инвестиционната политика на ЕС или с нашите цели в областта на енергетиката и климата“, добавя тя.

Създаден за пръв път през 1994 г., договорът е разработен с цел да защити доставките на изкопаеми горива като петрол, газ и въглища от бившите съветски страни към Западна Европа след разпадането на Съветския съюз.

Противниците на пакта обаче твърдят, че оттогава той се е превърнал в инструмент за защита на интересите на компаниите за изкопаеми горива, позволявайки им да съдят подписалите го държави пред арбитражни съдилища в защита на инвестициите си от усилията за намаляване на използването на горива, които вредят на климата.

ЕК посочва, че „също така оттегля предишното си предложение за ратифициране на актуализация на договора, което не събра необходимото мнозинство сред държавите членки“.

Понастоящем всички държави от ЕС, с изключение на Италия, са членки на договора, който обединява общо над 50 страни.

Италия напусна договора през 2016 г. Оттогава девет други държави от ЕС - Дания, Франция, Германия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словения и Испания - обявиха намерението си да излязат от него.

ЕС се опита да реформира договора, като прекрати защитата на изкопаемите горива, но няколко страни в Централна и Източна Азия отхвърлиха по-задълбочен преглед на текста. Страни като Швейцария и Япония също дадоха да се разбере, че нямат намерение да го напускат.

Все пак напускането на пакта не е лесно.

Договорът има клауза, която позволява завеждането на съдебни дела в продължение на 20 години след напускане на член.

Ако страните от ЕС напуснат едновременно, това намалява риска правителствата да бъдат съдени от компании, базирани в други страни членки - които формират по-голямата част от инвестициите, обхванати от договора - но те все още са изправени пред възможността за съдебни дела от страни, които остават ангажирани, изтъква Корнелия Маарфийлд, старши координатор на търговска и инвестиционна политика в Green Alliance CAN Europe.

Все още не е ясно дали всичките 27 страни членки ще напуснат заедно, тъй като Кипър и някои страни в Централна Европа като Унгария и Словакия нямат желание да се откажат.

Координираното излизане би било „уникална възможност за ЕС да говори в един глас и да премахне основната пречка пред постигането на своите климатични цели“, посочва Лукас Шауг от Международния институт за устойчиво развитие.

Излизането няма да е бързо.

Предложението на ЕК трябва да бъде подкрепено от квалифицирано мнозинство от страните членки. Европейският парламент вече настоя за напускане. След това ще отнеме още една година, докато напускането бъде реализирано поради необходимостта от уведомление, което трябва да бъде изпратено до секретариата на Енергийната харта.

Според Йоханес Тропер, преподавател по право във Виенския университет, има голяма вероятност договорът да просъществува и след напускането на ЕС.

„Ще има поне няколко държави, които все още биха искали да разчитат на договора, включително Казахстан, Япония, Швейцария“, изтъква той.