ПП-ДБ обявиха проект за промени в Конституцията с фокус върху съдебната реформа

"Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) представят свой проект за конституционни промени, като сред предложенията е националният празник на България да се отбелязва на 24 май, като денят бъде преименуван на "Ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата", предава БНТ.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обясни, че проектът е резултат от дългогодишни усилия на демократичната общност, а в последните месеци текстовете са обсъждани на различни нива и в парламента с ГЕРБ и ДПС.

"Става дума за законопроект, който третира три големи въпроса - ядрото е в необходимото преструктуриране на съдебната власт и модела на управление чрез разделянето на ВСС и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор".

Основните предложения, заложени в проекта са: въвеждане на стандарт за конституирането на независимите регулаторни и контролни органи; реформиране на института на служебните кабинети; възможност на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин; мандатност на кметовете на общини; промяна на датата на националния празник - 24 май; мандатът на главния прокурор да стане 5 години.

"По целите за конституционни промени е хубаво, че ще има конституционно мнозинство, което ще застане зад тях. Тези идеи тепърва ще бъдат дискутирани и прецизирани. Намаляване на безконтролността и властта на главния прокурор. Разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС). Възможност за индивидуална конституционна жалба. Как да се ограничи ролята на служебния кабинет. 24 май да стане национален празник - просвещението като основна кауза на българската държава", заяви пред БНР Христо Иванов.

Той поясни, че идеите са общи. "Например, ГЕРБ от години предлагат в програмите си разделение на ВСС на два съвета. 24 май за национален празник - също. Ние даваме нашите версии за текстовете, но те стъпват върху широк консенсус".

Иванов подчерта, че разговорът с "Възраждане" ще бъде труден, "защото това е разговор за глобалната посока, в която се ангажира България".

По думите му логиката на парламентарната демокрация е да се работи в правилна посока с опонентите.

"Ние не сме джамахирия и един да вземе цялата власт, за да казва какво да се случва. Пет пъти опитахме в абсолютно безпрецедентна политическа криза и на фона на най-голямата геополитическа конвулсия, която се случва на нашето поколения то десетилетия насам. Пет пъти видяхме, че на никой не се дава пълната власт. Посланието е - трябва да седнете и да търсите разговор", изтъкна още лидерът на ДБ.

Според него бюджетът за тази година ще бъде приет окончателно през новата седмица.

Премиерът Николай Денков посочи, че предложението за наименованието на празника е "Ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата". Никой от другите официални празници няма да промени статута си, подчерта Денков.

"Опитахме се да намерим празник, който обединява. 24 май е точно такъв, за да намерим още една причина да се чувстваме част от една общност. Друга особеност на 24 май е, че от една страна той носи чувството на гордост за това, което сме постигнали в исторически план. От друга страна е уникален, защото ни пренася от миналото към бъдещето. това е празник та българското слово, просвета, култура и кирилицата като духовно просвещение, което ние сме дали на света", изтъква премиерът.

По отношение на съдебната реформа председателят на ДСБ Атанас Атанасов отбеляза, че сега действащата Конституция беляза прехода от комунизъм към демокрация. „Неслучайно сега след предходни опити предлагаме основните текстове да бъдат в главата съдебна власт и начина, по който се управлява прокуратурата", изтъква още той.

Правосъдният министър Атанас Славов изрази оптимизъм, че промените могат да бъдат извършени без свикването на Велико народно събрание.

"Опитали сме да представим разпоредби, които отговарят на европейските стандарти за независимост на правосъдието и отчетността на прокуратурата и да са добре интегрирани в конституционния текст“, изтъква Славов.

Предвижда се разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) като орган за администриране единствено на съдиите. Той ще се състои от 15 членове, 8 - избрани пряко от съдии и парламентарна квота от 6 членове, които отново трябва да са юристи. Двамата председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) остават в съвета по право. Предлага се мандатът на ВСС да се намали от 5 на 4 години, а членовете, избрани от съдийската квота, да имат възможност да изпълняват своите функции в нормалните съдилища.

Предложението включва и председателите на ВКС и ВАС да бъдат с изравнен статут с останалите съдии, а и президентът да няма право да издава указ за тяхното назначаване или освобождаване. Предлага се мандатът им да се намали от 7 на 5 години, както и да няма пряка политическа намеса при назначаването на висшите ни магистрати.

Промените предвиждат и мандатът на главния прокурор да бъде намален от 7 на 5 години, като той стане административен ръководител и само в специфични случаи да участва в граждански и административни дела.

Христо Иванов посочи, че очаква от ГЕРБ да разработят текстове, свързани с инспектората на ВСС.