Политиката е изстискваща професия

Преди няколко седмици ми изпратиха доклад от институт, наречен "Инициатива за концентрация", документиращ опита на група британски политици, които са предприели обучение по внимание през последното десетилетие, пише колумнистката на Financial Times Джъмайма Кели. Хората зад доклада изглеждаха искрени и отдадени и затова се опитах да го взема на сериозно. Но изправена пред някои учудващи реплики, вместо това бях обхваната от желание да се подиграя.

Един депутат от торите признава: „Концентрацията… всъщност прави моите срещи много по-ефективни, защото вместо да казвам ‘Съжалявам, не разбрах напълно това’ (т.е. не слушах), сега съм напълно фокусиран.“ „Не твърдя, че вниманието ще ви превърне в следващата Грета Тунберг, но може да създаде пространство във вас да мислите малко по-отворено“, казва една баронеса. Придружаващото прессъобщение ни казва, че обучението по концентрация е помогнало на политиците да „не са съгласни по по-убедителен начин, да участват в по-активно слушане, да бъдат по-отворени към различни гледни точки и да реагират по-малко импулсивно на ситуации, които са предизвикателни или трудни“.

Част от проблема, признавам, е думата „концентрация“, пише авторката. Това е кофти дума - и казвам това като човек, който медитира през повечето дни и редовно практикува други навици, свързани с вниманието. Не само че звучи като клише от „уелнес индустрията“ (потръпвам отново); тя извиква точно противоположното значение на предвиденото: обръщане на внимание на настоящия момент с отношение на откритост и любопитство. „Разконцентрация“ може да е по-точно описание.

Но това не я прави лоша идея. Изследванията показват, че членовете на парламента са склонни да страдат от по-високи нива на стрес и като цяло по-лошо психично здраве, отколкото други в подобна група на заплащане. Да, може да не харесваме някои от подигравките и хвърлянето на кал, толкова често на показ в Камарата на общините, но това не означава, че нашите представители не са достойни за състрадание. Както Джейми Бристоу, бивш директор на Инициатива за внимателност и съавтор на изследването, посочва, „ние се оплакваме от нашите политици, но сме съучастници в подкопаването на капацитета им да бъдат политиците, от които се нуждаем“.

Бристоу казва, че практиките за внимателност като медитация, дишане и упражнения за изграждане на съзнателност могат да помогнат за облекчаване на стреса и че стресът може „да компрометира способността ни да приемаме и обработваме информация, да разглеждаме множество перспективи, да си изграждаме точна картина за света, да регулираме емоциите, и да си сътрудничим и действаме ефективно”. Определено не това, което искаме от някой, който взема решения от национално значение.

Бях поразена, пише Кели, от думите на бившия депутат от торите, превърнал се във водещ на подкасти, Рори Стюарт, докато промотираше новата си книга „Политика на ръба“. „Това е ужасна, ужасна професия и мисля, че подценяваме щетите, които тя нанася на ума, тялото и душата“, каза той наскоро пред журналистката (от CNN – бел. прев.) Кристиан Аманпур. „Толкова много от нас стават роботи; ставаме публични личности; превръщаме се в машини за бълване на лозунги… Няма място за размисъл и… няма място за сериозност."

Да бъдеш разсъдителен и сериозен е предизвикателство във време на такава разединителна, антагонистична политика. От Брекзит до „откраднатите“ президентски избори в САЩ, от имиграционните кризи до културните войни, ние живеем в ера на дълбока поляризация. Така че намирането на начини лидерите да не се съгласяват един с друг по по-конструктивен начин и с повече съпричастност към другата страна е от решаващо значение.

И във време, когато доверието в политиката е близо до рекордно ниски нива, автентичността също има значение. Бристоу посочва, че популисти като Доналд Тръмп често се справят по-добре, когато изглеждат, че говорят от сърце и имат предвид това, което казват, защото се интересуват по-малко от точността на думите си и успяват да бъдат по-малко „в капан в главите си“. Бристоу казва, че политиците, които не са популисти, са склонни да бъдат твърде опиянени, което им дава „по-малко инстинкт за разбиране на желанията и импулсите на ирационалните емоционални същества, които се опитват да спечелят“.

Това е друга област, в която концентрацията може да помогне – не само като насърчава политиците да прекарват по-малко време затворени в ума си, но и да бъдат по-малко ре-активни и водени от импулси. Това, както се посочва в доклада, може да насърчи по-градивното несъгласие и би могло да подобри качеството на дебата в парламента, като помогне на политиците да станат по-наясно с реакциите си и може би по-малко мотивирани от враждебност.

Най-очевидно е, че концентрацията може да намали стреса, което може да доведе до по-добро вземане на решения и по-щастливи политици. Както ми изтъква, пише авторката, Ашли Уайнбърг, преподавател по психология в Университета на Салфорд, който е изследвал психичното здраве на политиците, те вземат решения, които засягат всички нас.

Страстите в обществения живот винаги ще са нажежени, точно както е и в личния. Но би било в интерес на всички, ако политиката е по-малко креслива, по-състрадателна - и да позволява повече пространство за самоанализ, завършва Кели.