Шпионите излизат на светло, за да предупредят за заплахата от Китай

Шпионите би трябвало да действат в сенките, а не да се показват пред медиите като бойбанда. Ако не друго, то гледката на ръководители на сили за сигурност от САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия на една сцена в Калифорния напомня за това колко радикално се промени светът от дните на Студената война, пише колумнистът на Bloomberg Opinion Матю Брукър.

Шефовете на разузнавателните служби бяха в перфектен синхрон, който може да се конкурира само с този на корейската попсензация BTS. Китайският индустриален шпионаж представлява „безпрецедентна заплаха“ за иновациите в страните от „Пет очи“, коментира Кристофър Рей, директор на Федералното бюро за разследвания (ФБР) по време на първата среща на върха на разузнавателния алианс на петте държави, проведен в Станфордския университет.

Кен Макалъм, генерален директор на британското контраразузнаване МИ-5, каза пред ВВС, че шпионирането от Китай е в „епичен мащаб“. Марк Бурджис, ръководителят на Австралийската служба за сигурност, обвини китайското правителство, че извършва „най-продължителната, мащабна и сложна кражба на интелектуална собственост и експертиза в човешката история“.

Уловките и погрешното насочване са сред основните инструменти на тайните служби. Така че когато излязат пред публика по такъв безпрецедентен начин, е естествено да се запитаме дали дневният им ред трябва да се приема за чиста монета, или налице е нещо повече от очевидното. Шпионската практика със сигурност изисква поне някаква потайна цел. Накратко, каква е играта тук?

Насочването към по-голяма прозрачност се случва от известно време. Във Великобритания, например, Макалъм от МИ-5 направи първото си публично обръщение през 2020 г. и оттогава представя годишна актуализация за свършеното. Това отчасти отразява усилията за връщането на общественото доверие след удара, нанесен от разкритията на Едуард Сноудън отпреди десетилетие, посочва Дан Ломас, доцент от университета в Нотингам. Това също така е и функция на променящата се информационна среда, където разрастващото се влияние на социалните мрежи прави по-трудно за официалните власти да моделират наратива и да се борят с дезинформацията. За да си върнат обществената подкрепа, разузнавателните агенции сега трябва да могат да обяснят какво правят и защо го правят.

Както по отношение на информацията, така и по отношение на военните и свързаните със сигурността технологии. Циниците може и да кажат: все пак китайската кражба на интелектуална собственост се осъществява от десетилетия. Но определено минахме отвъд ерата на DVD-тата. Залозите сега са много по-високи. Обратно в разгара на Студената война ключовото ноу-хау, което има потенциала да повлияе на баланса на силите, бе в ръцете на малцина, правейки го по-податливо на държавен контрол.

Иновациите, които ще формират бъдещето на човечеството – области като изкуствен интелект, квантови изчисления и синтетична биология – сега са разпръснати сред хиляди често малки компании. Оттук идва и решението за срещата на върха на „Пет очи“ в Силициевата долина – лидерът на американските иновации.

Тогава най-непосредствената целева аудитория на „Пет очи“ са самите компании. Основното притеснение е възможната поява на такъв пробив във военните технологии, който да направи по-старите системи остарели, коментира Кристиян Густавсон, заместник-директор на Brunel Centre for Intelligence and Security Studies в Лондон. Ще е срамота, ако определящо цяла епоха предимство бъде загубено между случайни контакти в LinkedIn или небрежно споделяне на USB портове. Призивът е технологичните компании да слушат и да сътрудничат на службите за сигурност. Китай има очевидно преимущество със своята еднопартийна система, която дава на правителството много по-голямо влияние върху частния сектор.

Освен това по-съществената цел би могла да бъде и влияние върху общественото мнение и отпор на противоречивите послания на политиците. Виждането на Китай като заплаха за сигурността и като цяло не е ново, нито пък противоречиво. Езикът, който използваха в Калифорния, много наподобява този на британския доклад Integrated Review Refresh 2023 (с предговор от премиера Риши Сунак). Въпреки всичко обаче правителствата все пак имат едно на ум за Китай като пазар и бизнес възможност, което мъти водата. Британската управляваща Консервативна партия се разкъса заради отношението към Китай; в Канада премиерът Джъстин Трюдо бе обвинен по-рано тази година, че пренебрегва твърдения за китайска намеса на изборите.

Целта на действията на „Пет очи“ е да установи отново яснота: Китай е държава, управлявана от партия, която е непримиримо враждебна към либералните ценности на отворените общества и цели да преправи базирания на правилата световен ред в нещо по-благоприятно за авторитарните режими. Това винаги е било така, въпреки че оптимистите можеше да спрат за момент недоверието си в годините, когато Китай се развиваше бързо благодарение на същата тази доминирана от САЩ система. В ерата на Си Дзинпин вече не е възможно да се поддържа тази илюзия, особено след т. нар. партньорство „без граници“ с Русия, обявено миналата година.

Нищо от това не е причина за радост. Свят, в който разузнавателните агенции не чувстват нужда да се обръщат директно към обществеността, може би ще е по-добър, пише Брукър. „Ще знаете кога сме успели – и нищо няма да стигне до новинарските заглавия“, както каза през 2020 г. Макалъм. Междувременно обаче службите имат послание, което заслужава да бъде чуто.