Разговорите с Путин няма да са достатъчни за край на войната в Украйна

По-късно тази седмица пратеници на Белия дом планират да обсъдят с европейските представители как да сложат край на вече тригодишната война в Украйна. За да могат преговорите да доведат до трайно споразумение обаче, САЩ и техните съюзници трябва да покажат, че са готови да го приложат, пише Bloomberg в редакционен коментар.

Към днешна дата президентът на Русия Владимир Путин не е демонстрирал сериозен интерес към постигане на мир. Русия контролира около една пета от Украйна и вярва, че има надмощие на бойното поле. Путин искаше да подчини цялата страна, но да си тръгне с части от четири опустошени от войната региона, след като даде повече от 600 хил. жертви, едва ли би било триумф. Той многократно е отричал суверенитета на Украйна и е поставял предварителни условия за преговори – включително ефективно разоръжаване на Киев и отказ от амбициите за влизане на Украйна в НАТО. Това ще улесни много подновяването на сраженията на по-късен етап.

Кремъл едва ли ще се ангажира с по-сериозни преговори, докато цената на войната не започне да надвишава тази на мира. Това почти сигурно ще изисква по-силен икономически и военен натиск от Запада – и надежден, дългосрочен ангажимент за сигурността на Украйна.

Украинските лидери, които гледат все по-реалистично на перспективите да си върнат изгубената територия на бойното поле, трябва да изпълнят своята част от договорките. Ако правителството на президента Володимир Зеленски иска да покаже, че заслужава постоянна подкрепа от Запада, то ще трябва да се справи с недостига на войски, като увеличи наборниците и намали наборната възраст до 25 години.

Борбата с корупцията е също толкова важна. Въпреки значителния напредък през последните години проблемите с прозрачността и управлението продължават да подкопават подкрепата сред съюзниците. Евентуалното членство в Европейския съюз (ЕС) и милиардите помощ за възстановяване ще зависят от отчетността.

Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да е готов да изпълни заплахите си за „високи нива на данъци, мита и санкции“ срещу Русия, ако Путин продължава да се помайва. Предходната администрация въведе петролни ограничения с потенциал за нанасяне на тежки щети в края на мандата си, атакувайки износ, който финансира около една трета от бюджета на Русия. Новата администрация трябва да прилага мерките стриктно, включително като заплаши и с вторични санкции индийски и китайски купувачи, които получават руски петрол над прага от 60 долара за барел.

Най-голямото предизвикателство ще бъде да се убеди Путин, че Западът възнамерява да подкрепи споразумение, така че Русия да не може просто да се превъоръжи и да поднови офанзивата си след няколко години. Както Зеленски подчерта в интервю за Bloomberg News в Давос, не може да има реалистични преговори без железни гаранции за сигурност от страна на Запада. Той настоява и за американски войски на терен.

В действителност обаче тежестта ще падне върху европейските мироопазващи сили, подкрепени от американска логистика, както и средства за разузнаване и наблюдение. Колкото и да е политически трудно това, страните, които е най-вероятно да участват – Великобритания, Полша, Франция и Германия, трябва да започнат да потвърждават обещанията си за войски, дори само за да убедят Путин, че говорят сериозно. Съгласието на НАТО противовъздушната отбрана на Полша да сваля руски ракети над Украйна, ако се насочат към полска територия, също би демонстрирало ангажираност. Междувременно украинските сили продължават да се нуждаят от повече и по-добри оръжия – и по-малко ограничения върху използването им.

ЕС трябва да покаже готовност да ускори присъединяването на Украйна, както за укрепване на демокрацията, така и за привличане на инвеститори за нейното възстановяване. Европа също трябва да действа много по-бързо, за да укрепи собствената си защита. Ще бъде необходим механизъм за съвместно финансиране, за да се подпомогне огромното увеличение на военните разходи. Фрагментираните процедури по възлагане на обществени поръчки трябва да бъдат рационализирани и отбранително-промишлената база на континента да бъде укрепена.

Без съмнение Тръмп би се радвал на бърз успех с Украйна, подобно на прекратяването на огъня между Израел и Хамас, сключено точно преди встъпването му в длъжност. Но слаба сделка, която да позволи на Путин да възобнови войната, би рискувала нов цикъл на конфликти и нестабилност, раздробяване на Запада и прекрояване на геополитическия баланс. И дори Тръмп няма да може да представи нещо такова като победа.