Турция отново търси помирение с кюрдите в променящия се Близък изток

На самолет за Турция след залавянето си през 1999 г. лидерът на кюрдските бунтовници Абдула Йоджалан заяви, че обича страната си и „ще ѝ служи, ако се наложи“. Повече от четвърт век по-късно това може да се окаже под формата на призив към неговата сепаратистка група да се откаже от въоръжените действия, пише Селджан Хакаоглу в материал за Bloomberg.

Президентът Реджеп Ердоган се опитва да възобнови мирните преговори с кюрдите наред с дискусиите с Вашингтон за бъдещето на подкрепяните от САЩ кюрдски сили в съседна Сирия след свалянето на президента Башар Асад.

Ердоган вижда възможност да се възползва от катаклизма и да осуети това, което Анкара вижда като нарастваща заплаха от кюрдския национализъм в региона. Ако успее, това ще даде сила на стремежите на Турция да прекрои Близкия изток и ще увеличи подкрепата за Ердоган, който се стреми да пренапише конституцията и да удължи управлението си.

Държан в затвор близо до Истанбул, Йоджалан е ключов фактор. Той вече не ръководи операциите на Кюрдската работническа партия (ПКК), която е забранена като терористична организация от САЩ и Европейския съюз. Но остава почитан от командирите на движението, наричан ​​„Апо“.

„Лидер Апо ще направи важно и историческо изявление на 15 февруари и ще постави началото на опит за решение“ на конфликта, каза миналата седмица Мурат Карайълан, един от висшите командири на ПКК, според кюрдски медии. Това ще бъде годишнината от залавянето на Йоджалан в Кения.

Не е ясно дали Йоджалан наистина ще направи изказване тази седмица. Също така каквото и да е било мирно споразумение, договорено от Йоджалан, не би означавало много, ако бойците на ПКК откажат да го прилагат. В кюрдската общност също има предпазливост след 40 години на борба за автономия и културни права в предимно кюрдската Югоизточна Турция.

Ердоган рядко говори публично по кюрдския въпрос. Но през октомври неговият националистически съюзник Девлет Бахчели каза, че 76-годишният Йоджалан трябва да бъде освободен при условие, че каже на лидерите на ПКК да се разоръжат и да участват в намирането на политическо решение.

„Готови сме за постоянно и радикално решение“, каза миналата седмица Тунджер Бакърхан, съпредседател на прокюрдската партия DEM. „Грижа ни е за този исторически призив, подкрепяме го и стоим зад него“, допълни той.

Кюрдите съставляват почти една пета от 90-милионното население на Турция. Конфликтът доведе до смъртта на десетки хиляди души и допринесе за икономическата маргинализация на югоизточната част на страната с кюрдското мнозинство.

ПКК иска турското правителство да признае кюрдската идентичност и култура в конституцията на страната и да разреши преподаването на кюрдски език в училищата. Групата също така изисква правото на кюрдско самоопределение или т. нар. „демократична автономия“ – статут, който ще отстъпи повече правомощия от правителството в Анкара на местните власти в югоизточната част на Турция.

За Ердоган едно мирно споразумение потенциално би му спечелило достатъчно подкрепа в парламента, с която да промени конституцията и да удължи още упражняваната си повече от две десетилетия власт. На заден план остава вълната от арести и разследвания от началото на годината, много от които изглежда имат за цел да задушат всяка опозиция срещу помирението с кюрдите.

Мехмет Уджум, един от водещите съветници на Ердоган, каза, че интеграцията ще помогне за изкореняването на сепаратизма. Той също подкрепи „укрепването и превръщането в постоянна на свободата на кюрдския език“.

И преди намирането на решение на конфликта бе близо. В началото на 2015 г., като министър-председател, Ердоган и ПКК бяха на крачка от споразумение. Но преговорите се провалиха, след като увеличаването на подкрепата за кюрдските партии на изборите през юни същата година спомогна за лишаването от мнозинство на партията на Ердоган. Последваха репресии от страна на турските сили за сигурност. На следващо гласуване през ноември ПСР възстанови мнозинството си, а чистката срещу кюрдските държавни служители се засили.

Опитът за постигане на сделка се провали поради липса на правна рамка, както и грешки и от двете страни, според Гюлюстан Килич Кочигит, парламентарен лидер на партията DEM. Тя призова Йоджалан да бъде освободен, за да може да участва в преговори на „равна нога“.

„Без законово основание правителството може да говори за мир и решение днес“, каза Кочигит в кабинета си в турския парламент. „А утре може да бъде железен юмрук в кадифена ръкавица и да се насочи към съвсем различна политика“, допълва тя.

Това, което е различно този път, е времевият прозорец, в който Ердоган да се опита да сложи край на кюрдския сепаратизъм.

Когато преговорите се провалиха преди десетилетие, повечето от бойците на ПКК в Турция напуснаха, за да се присъединят към редиците на YPG – милиция, бореща се за автономия на сирийските кюрди. YPG се присъедини към ръководените от САЩ усилия за изкореняване на движението „Ислямска държава“ от страната и в крайна сметка контролира около една трета от страната. Сега Турция иска YPG да бъде разпусната и бойците от ПКК сред нейните редици да напуснат Сирия.

Ако мирът бъде постигнат, това ще бъде преломен момент за Турция. Йоджалан основа ПКК през 1978 г. и до 90-те години на миналия век тя се превърна в партизанска сила с повече от 10 хил. бойци. Той поддържаше строг контрол над групата до залавянето си.

Кюрдският народ е „развълнуван“ от зараждащия се процес, но остава скептичен относно това дали правителството наистина ще предприеме стъпки за истинско помирение, каза Йомер Йоджалан, кюрдски депутат и племенник на основателя на ПКК.

„Отдавна съществува страхът, че образованието на кюрдски език и признаването на различията може да подкопае унитарния статут на държавата“, каза той по телефона миналата седмица. „Ако има исторически съюз, реално решение, тогава страната ни ще стане модел за региона“, категоричен е той.