ЕС прие нови санкции срещу сенчестия флот на Русия

Европейският съюз (ЕС) прие нов пакет от санкции срещу Русия, насочен срещу близо 200 кораба от т. нар. сенчест флот на страната, както и срещу получаването на военни технологии, съобщиха от Брюксел.

Това е ясен сигнал за продължаващата и твърда подкрепа за Украйна, се казва още в съобщение от пресслужбата на Европейската комисия.

Новият пакет санкции цели допълнително да ограничи достъпа на Русия до военни технологии и да намали приходите от енергийни продукти, като се цели в „безпрецедентен“ брой плавателни съдове. Също така с новите мерки се удължава и съществуващото изключение от тавана за петролните цени за „Сахалин-2“, за да бъде подсигурена японската енергийна сигурност.

„Този кръг от санкции срещу Русия е най-мащабният от началото на войната, включващ нови хибридни санкции, санкции по отношение на правата на човека и такива, свързани с химически оръжия“, е цитирана Кая Калас, върховният европейски представител по външната политика и сигурността, в съобщението.

В новия пакет са посочени 189 допълнителни плавателни съда като част от сенчестия флот петролни танкери или като такива с принос за руските енергийни приходи. С това общият им брой става 342. На тях ще им бъде забранен достъп до пристанища и предоставяне на услуги.

Също така нови 31 компании влизат в черния списък заради предоставяне на подкрепа за руския военен комплекс или заради заобикаляне на санкции. От тях 13 са основани в чужбина – 6 в Турция, 3 във Виетнам, 2 в Обединените арабски емирства и по една в Сърбия и Узбекистан.

Пакетът включва също така санкции срещу 17 физически лица и 58 организации, които ще подлежат на замразяване на активи и забрана за пътувания.

Също така се разширява и списъкът с продукти с двойна употреба и напреднали технологии, които ще са обект на ограничения на износа като химически прекурсори на енергийни материали и някои резервни части и компоненти.

Що се отнася до изключението от тавана на цената на петрола за проекта „Сахалин-2“, той цели поддържането на японската енергийна сигурност и ще е в сила още година – до 28 юни 2026 г.

Междувременно ЕС вече работи и по следващия си 18-и пакет санкции в опит да увеличи натиска върху Москва за постигане на край на войната в Украйна, заяви по-рано миналата седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Идеите, които все още се обсъждат, включват санкциониране на банки в трети страни, които подкрепят руската военна индустрия, и допълнително намаляване на тавана на цените на руския петрол на Групата на седемте.

Европейските представители ще обсъдят възможността, която ще изисква подкрепа от САЩ, на срещата на финансовите министри на Г-7 в Канада тази седмица, посочва запознат източник пред Bloomberg.

Руската икономика работи близо до пълния си капацитет, опитвайки се да се справи с ускоряващата се инфлация, която в момента е над 10%, но се очаква да стигне 9,3% за 2025 г. – много над целта от 4%, посочват от ЕК.

По-рано през деня и Великобритания обяви нови санкции срещу военния, енергиен и финансов сектор на Русия. Те са насочени срещу 100 нови цели, след като през уикенда Русия предприе най-мащабната си атака с дронове срещу украински градове от началото на войната.

Британските мерки са насочени към веригата на доставка на руски оръжейни систеви, включително ракети „Искандер“, финансирани от Кремъл информационни операции и финансови институции, които помагат за заобикаляне на санкции, съобщават властите в Лондон, цитирани от Ройтерс.

Британският премиер Киър Стармър и лидерите на водещи европейски страни съвместно призоваха Вашингтон да се присъедини към тях и да наложи нови санкции срещу Русия заради отказа за примирие в Украйна. Американският президент Доналд Тръмп проведе телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин в понеделник, който приключи без конкретно решение за мир. По думите на Тръмп преговори между Москва и Киев трябва да започнат незабавно.