Парламентът на Иран е одобрил 20-годишно стратегическо партньорство с Русия

Парламентът на Иран е одобрил 20-годишно стратегическо партньорство между Москва и Техеран, съобщават иранските държавни медии, цитирани от Ройтерс.

Споразумението задълбочава двустранните връзки и сътрудничеството между Русия и Иран в областта на отбраната, добавя информационната агенция.

Руският президент Владимир Путин и иранският му колега Масуд Пезешкиан подписаха документа за стратегическо партньорство на 17 януари, припомня Ройтерс. Руският законодателен орган одобри пакта през април.

Въпреки че споразумението не включва клауза за взаимна отбрана, в него се казва, че двете страни ще работят заедно срещу общи военни заплахи, ще развиват военно-техническото си сътрудничество и ще участват в съвместни учения.

От началото на войната в Украйна през 2022 г. Иран и Русия задълбочиха военните си отношения. Западните страни обвиняват Техеран, че предоставя ракети и дронове на Русия за атаки в Украйна. Иранските власти отричат обвиненията.

Стратегическият пакт включва и няколко клаузи, насочени към засилване на икономическото партньорство, по-специално чрез укрепване на прякото междубанково сътрудничество и насърчаване на националните финансови продукти.

Миналата седмица влезе в сила споразумение за свободна търговия между Иран и водения от Русия Евразийски икономически съюз, което намали митата, за да стимулира търговията между двете икономики, подложени на сериозни санкции.

С приемането на стратегическото партньорство Техеран дава още един знак на Запада, че няма да направи отстъпки по отношение на ядрената си програма, което застрашава преговорите със САЩ. Източници на Ройтерс казват, че духовните лидери на страната нямат ясен резервен план, ако преговорите се провалят.

Китай и Русия могат да станат план Б на страната, според източниците на агенцията, но с търговската война на Пекин с Вашингтон и Москва това изглежда като нестабилно решение.

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей вече отхвърли исканията на САЩ за спиране на обогатяването на уран като „прекомерни и скандални“. Той предупреди, че е малко вероятно преговорите да доведат до резултати.

Техеран отказва също така да изпрати целия си запас от високообогатен уран в чужбина или да участва в дискусии относно програмата си за балистични ракети.

Хаменей в края на миналата седмица обвини президента на САЩ Доналд Тръмп, че е „лъгал“ за намеренията му да осигури мир в Близкия изток, като е поискал от Вашингтон да напусне региона.

Предизвикателствата пред Техеран се усложняват от факта, че властите се бори с все по-сериозни кризи – недостиг на енергия и вода, сриващ се валутен курс, военни загуби сред регионалните съюзници и нарастващи опасения от израелска атака срещу ядрените обекти на страната. Всичко това се изостря от твърдолинейната политика на американския президент Доналд Тръмп.

Цените на петрола скочиха в сряда поради опасения, че Израел може да планира атака срещу ядрените съоръжения на Иран.

Националните протести срещу социалните политики и икономическите трудности през последните години, посрещнати също с жестоки репресии, разкриват уязвимостта на ислямската република към обществения гняв.

„Без отмяна на санкциите, за да се даде възможност за свободни продажби на петрол и достъп до средства, икономиката на Иран не може да се възстанови“, казва източник на Ройтерс, близък до правителството на страната.

Дори ако споровете за обогатяване на уран се решат, отмяната на санкциите е опасна. САЩ подкрепят постепенното премахване на санкциите, свързани с ядрената програма, докато Техеран изисква незабавно премахване на всички ограничения. Десетки ирански институции, жизненоважни за иранската икономика, включително централната банка и националната петролна компания, са санкционирани от 2018 г. насам за „подкрепа на тероризма или разпространението на оръжия“.

Ако преговорите се провалят, Техеран вероятно ще продължи да заобикаля санкциите и да продава петрол, до голяма степен на Китай, може би и на Индия и други страни, най-вече в Азия. Китай, основният купувач на петрол на Иран въпреки санкциите, предотвратява икономическия колапс, но засиленият натиск на Тръмп върху китайските търговски субекти и танкери заплашва този износ.

Анализаторите предупреждават, че подкрепата на Китай и Русия има ограничения. Китай настоява за големи отстъпки за иранския петрол и може да наложи натиск за по-ниски цени, тъй като световното търсене на петрол отслабва.

Ако преговорите за ядрената програма се провалят - сценарий, който както Техеран, така и Вашингтон се надяват да избегнат, нито Пекин, нито Москва могат да защитят Иран от едностранни санкции на САЩ и ЕС.