Една четвърт от бизнеса у нас обмисля вдигане на заплатите заради еврото

Бизнесът в България е с нагласи за повишаване на разходите за труд заради приемането на еврото. Над една четвърт от ръководителите на компаниите в България посочват, че в близките месеци или непосредствено след въвеждане на еврото в началото на 2026 г. ще им се наложи да увеличат заплащането на служителите.

Това показва третото национално представително проучване "Присъединяване на България към еврозоната", проследяващо тенденциите при нагласите на гражданите и бизнеса в България по темата към този юли. Изследването е проведено в периода 8 - 22 юли.

Според нагласите, регистрирани в проучването, 7% от мениджърите смятат да вдигнат заплатите още в следващите един-два месеца, други 20% планират да повишат възнагражденията веднага след въвеждане на еврото. Половината от работодателите – 55%, смятат само да превалутират заплатите.

Като цяло проучването отчита, че подкрепата за присъединяване към еврозоната се стабилизира. При гражданите съотношението на положително спрямо отрицателно настроените е от 49,2% към 45,8%. Делът на подкрепящите членството е с 3 процентна пункта по-висок спрямо май. Бизнесът запазва устойчиво високи положителни нагласи от 69% спрямо 30% в противоположния лагер.

Най-тревожната тенденция, която социолозите регистрират, е значителният ръст на хората, които се опасяват от спекула и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото. Безпокойството е обхванало широки социални групи. Налице е риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата година, посочват социолозите.

Източник: Алфа рисърч

Основните притеснения сред българите продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след и преди въвеждането на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% негативни срещу 39% позитивни мнения). Що се отнася до дългосрочните ефекти - и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите (65% : 22%).

По отношение на конкретните очаквани позитиви, преобладават прагматичните и рационални виждания – удобство при пътуване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане преминаването към друга сфера на влияние (всички между 25-30 на сто).

Макар двойното обозначаване на цените в лева и в евро да е въведено масово сравнително отскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него. Първите съприкосновения логично предизвикват противоречиви оценки, тъй като привикването към новата валута изисква време. Към момента самооценките на хората се разделят на две почти равни части – 34% твърдят, че то ги улеснява и започват да свикват. 36% признават, че двойното обозначение по-скоро ги обърква – най-често съобщават, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.

Предпочитаният начин и за граждани, и за бизнес за обмяна на левовете, с които разполагат, е в банковите клонове. Делът на гражданите, избиращи този начин, нараства до 71% и почти се изравнява до този на бизнеса (76%). Очевидно кампанията на банките за внасяне на левове без такса са дали резултат. Пощенските клонове се посочват от около 6% от анкетираните, основно живеещи в малки населени места. Значителен спад се наблюдава при обменните бюра (от 12% през май до 5% през юли), но за хората с по-високи наличности (вкл. за част от бизнеса) те остават втори по предпочитание.

Проучването регистрира рязко нарастване на самооценките на гражданите за степента на информираност относно въвеждането на еврото – от 39% през май на 50,5% през юли. Делът на запознатите вече взема превес над незапознатите (50,5% : 46,3%). При предприемачите информираността и активното търсене продължават да бъдат доста по-високи от тези при широката общественост (82,6%).

23,6% от гражданите и 45% от бизнеса твърдят, че вече са доста по-наясно с процеса по въвеждане на еврото, 41,8% от първата група и 33% от втората – „в известна степен са по-наясно“. Между 21 и 29% от анкетираните признават, че все още не могат да се ориентират добре.

Основните канали, по които информационната кампания е достигнала до гражданите са: телевизия (72%), интернет сайтове (30%), социални мрежи (21%), брошури и листовки (7%). Едва 18% никъде не са срещали информация за еврото.

Към днешна дата 91% от гражданите са наясно, че еврото ще бъде въведено от 1 януари 2026 г. Незначителен дял, 3%, посочват друга дата. Две трети (67%) посочват, че обменът ще се извършва по фиксинга на БНБ (1,95583 лева за 1 евро), което е ръст от 14 процентни пункта спрямо май (53%).

Все още са налице противоречия в информираността колко време ще могат да се обменят левове в банките и пощите безплатно. 34% от гражданите и 48% от бизнеса правилно посочват „шест месеца“, но всеки пети и от двете групи посочва 12 месеца, а всеки трети от гражданите и всеки пети от бизнеса не знае.

Едва 19% от гражданите и 32,8% от бизнеса са адекватно информирани, че периодът на двойно обращение на левове и евро ще продължи точно един месец. Двойно повече (по 37-38% и от двете групи) смятат, че то ще продължи шест месеца. 17% посочват други периоди, а всеки четвърти анкетиран гражданин не знае.