Има ли кой да отвърне на удара в търговската война на Тръмп?

Уилям Клейтън, бизнесмен, който служи последователно на кабинетите на няколко президенти на САЩ и става един от главните архитекти на плана „Маршал“, не е фен на митата. Той определя бариерите, издигнати по време на Голямата депресия, като едно от най-големите престъпления на века. Трудно е да си представим, че Клейтън, който вярва, че свободната търговия е толкова важна за просперитета, колкото американската помощ и гаранциите за сигурност, би одобрил усилията на Доналд Тръмп да промени търговията, пише Bloomberg.

Този катаклизъм, предизвикан от Белия дом, който повиши митата до нива, невиждани от 1930 г. , ще струва скъпо на Америка - дори ако пълната им цена засега остава неясна. Световната икономика все още не е понесла някои от най-тежките последици, които бяха прогнозирани през април. Търсенето на американски активи се задържа въпреки привлекателността на наратива „продай Америка“. Международният валутен фонд (МВФ) се съмнява, че растежът внезапно ще се срине, а инфлацията все още ще е гореща. Избегнат ли е куршум или шокът забавя болката?

Прави впечатление, че страните не се готвят да отвърнат на удара. С изключение на Китай, който ту ескалира битката с Вашингтон, ту я охлажда, за да съответства на ритъма на Белия дом, са налице малко ответни мерки.

„Това не е война, когато се бие само едната страна“, заявяват икономисти от JPMorgan Chase & Co. „Основният удар от търговската война ще дойде от повишаването на митата на САЩ, но ние също така очаквахме широки ответни мерки от страна на американските търговски партньори“.

Контраатаката „не се е материализирала; всъщност бариерите пред американския износ са намалени“, пишат икономистите.

Все пак JPMorgan не очаква ситуацията да се размине без никакви щети. Бизнес доверието е намаляло, но не се срива. Капиталовите разходи ще бъдат ограничени. И макар шансовете за рецесия да са все още високи, банката очаква по-оптимистичен резултат.

Този вид предпазлив оптимизъм – или квалифициран песимизъм – е разрив с мрачните предупреждения. Управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви пред европейските лидери да се подготвят за най-лошия сценарий, при който антагонистичните САЩ въвличат света в разрушителен икономически конфликт.

Премиерът на Сингапур не можа да скрие ужаса си: „Митата не са действия на приятели“ , отбелязва Лорънс Уон.

Неговият канадски колега, Марк Карни, заяви, че отношенията със САЩ ще се променят завинаги.

Китайският президент Си Дзинпин старателно следи американските ходове, но също така смекчава реториката и действията си, когато е уместно. Вашингтон и Пекин удължиха по-рано тази седмица паузата при по-високите мита с още 90 дни.

Индия, която беше обект на някои оптимистични прогнози, тъй като икономиката на Китай се забавя, е една от малкото значими икономики, които не са сключили сделка с Тръмп. Но премиерът Нарендра Моди също така не е предприел категорични мерки, нито е показал желание да си отмъсти на американския бизнес. Да, имаше унижение и наранени чувства. Управителят на централната банка на Индия отхвърли твърдението на Тръмп, че търговията там е мъртва. Той изтъкна  приноса на Индия към световния икономически растеж - около 18% в сравнение с около 11% за САЩ - и настоя, че местната икономика се справя добре. Това е ниво, базирано на прогнозите на МВФ. Също така твърдението пропуска подробността, че по чист размер американската икономика е по-голяма от тази на Индия.

Бразилия, страна, която се затруднява сериозно да реализира потенциала си, също отказва да се поддаде на атаките. Президентът Луис Инасио Лула да Силва ненавижда зависимостта от САЩ и иска да бъде третиран като равен. Но Тръмп не харесва съдебното дело срещу предшественика на Лула за предполагаемо планиране на преврат. Бразилия се опитва да разработи алтернатива на долара и отдава голямо значение на търговските връзки с групата БРИКС. Много от тези държави, както и амбициозните членове на блока, са сключили сделки с Тръмп или е вероятно да го направят. Бразилия ще постигне някакво споразумение.

И така, Тръмп успя ли да се измъкне невредим? Неговите помощници смятат, че достъпът до американския пазар е твърде доходоносен, за да се пропусне, и може би са прави. Би било наивно също така да се заключи, че няма да има никакви разходи. Световната икономика се забавя, но не се срива, чужденците все още купуват американски държавни облигации и е сигурно, че доларът ще бъде в центъра на финансовата система в продължение на години.

Но унижените страни няма да забравят това преживяване. Азиатските икономики само ще стават по-големи, а зовът за по-голяма интеграция с Китай ще се усилва. Усилията на Тръмп да разруши съществуващия ред може би ще се окажат автогол. Само не тази година.